Автобусът спря. Майрън и Артър залитнаха напред.
— Можеш да се сетиш какво стана след това. Положението на Елизабет се влоши още повече. Към края вече беше почти кататоничка. Злото, проникнало в мозъка й, го превзе напълно. Ти беше прав, разбира се. Падането й не беше инцидент. Елизабет скочи. И това, че падна на главата си, не беше лош късмет. Тя го направи нарочно. Жена ми се самоуби.
Артър притисна лицето си с ръце и се облегна назад. Майрън се загледа в него. Можеше и да е театър — политиците са добри артисти — но Майрън реши, че вижда реално чувство за вина. В очите на Брадфорд проблесна истинска тъга. Но човек никога не можеше да е сигурен. Обикновено онези, които претендират, че откриват лъжците без проблем, биват измамени още по-убедително.
— Анита Слотър ли намери трупа й? — попита Майрън.
Артър кимна.
— А останалото е класика — каза той. — Покриването на историята започна незабавно. Бяха дадени подкупи. Нали разбираш, самоубийство, луда жена, подтикната от мъжа си да скочи от балкона, просто не можехме да си позволим това да се разчуе. Щяхме да покрием и името на Анита, но то беше съобщено при повикването на полицията и репортерите веднага се добраха до него.
Звучеше напълно логично.
— Спомена подкупи — каза Майрън.
— Да.
— Колко получи Анита?
Брадфорд затвори очи.
— Анита не взе никакви пари.
— Какво искаше тя?
— Нищо. Не беше такъв човек.
— И й се доверихте, че ще си замълчи?
Артър кимна.
— Да — отговори той. — Имах й пълно доверие.
— Никога не си я заплашвал или…
— Никога.
— Трудно ми е да го повярвам.
Брадфорд сви рамене.
— Тя остана при нас още девет месеца. Това би трябвало да ти говори нещо.
Майрън се замисли. Чу някакъв шум в предната част на автобуса. Чанс се надигна от мястото си, забърза към задницата и застана до тях. И двамата не му обърнаха внимание.
След няколко секунди Чанс запита:
— Каза ли му?
— Да — отговори Артър.
Чанс се завъртя към Майрън.
— Ако подшушнеш и една дума на някого, ще те убия.
— Шшт.
Внезапно Майрън прозря. Истината се криеше съвсем наблизо. Историята беше отчасти вярна — винаги е така с добрите лъжи, но нещо липсваше. Той погледна към Артър.
— Забрави нещо — каза Майрън.
Бръчките по челото на Артър се вдълбаха.
— Какво? — попита той.
Майрън посочи към Чанс, после обратно към Артър.
— Кой от двама ви преби Анита Слотър?
Гробно мълчание.
Майрън продължи:
— Няколко седмици преди самоубийството на Елизабет някой е нападнал Анита Слотър. Била заведена в болница „Сейнт Барнабас“. Когато жена ти скочила от балкона, тя все още имала следи от побоя. Не искаш ли да ми разкажеш за това?
Изведнъж се случиха няколко неща. Артър Брадфорд кимна леко. Сам остави списанието си и се изправи. Чанс се зачерви като пред инфаркт.
— Той знае прекалено много — извика Чанс.
Артър се замисли.
— Трябва да го очистим! — продължи Чанс.
Артър все още мислеше. Сам пристъпи към тях.
Майрън заговори с нисък глас:
— Чанс — каза той.
— Какво?
— Ципът на панталона ти е разкопчан.
Чанс сведе поглед надолу. Майрън вече беше извадил пистолета си. Той го притисна силно в слабините на Чанс, който отскочи леко назад, но Майрън продължи да притиска оръжието към него. Сам измъкна пистолета си и го насочи към Майрън.
— Кажи на Сам да седне — нареди Майрън. — Или ще имаш сериозни проблеми с катетрите.
Всички замръзнаха. Сам държеше пистолета си насочен към Майрън, който продължаваше да притиска своя в слабините на Чанс. Артър изглеждаше потънал в мислите си. Чанс се разтрепери.
— Не ми напикавай пистолета, Чанс — помоли Майрън.
Говореше като филмов смелчага. Но познаваше типа хора, от които беше Сам. И знаеше, че Сам спокойно може да рискува и да стреля.
— Няма нужда от оръжия — каза Артър. — Никой няма да ти навреди.
— Вече се чувствам по-добре.
— Простичко казано, за мен струваш повече жив, отколкото мъртъв. Иначе досега Сам щеше да ти е пръснал черепа. Разбираш ли?
Майрън не отговори.
— Сделката ни си остава без промяна: ти намираш Анита Слотър, а аз се грижа Бренда да не влезе в затвора. И двамата забравяме за жена ми. Ясен ли съм?