— Имам въпрос — каза Майрън.
— Давай.
— Как бяха имената на двете момчета с прерязаните ахилесови сухожилия?
— Клей Джаксън и Артър Харис.
— И са били накълцани с градинарска ножица, нали?
— Точно така.
— И живеят в Ийст Ориндж?
— Да. Защо?
— Не мисля, че Хорас е бил човекът, който ги е наранил.
— Кой тогава?
— Дълга история. Ще ти я разкажа по-късно.
— След мача — предложи Бренда. — Ще трябва да обърна малко внимание на репортерите, но после можем да си вземем нещо за хапване и да се върнем в дома на Уин.
— Така е добре — каза Майрън.
Мълчание.
— Звуча прекалено нетърпеливо, нали? — запита Бренда накрая.
— Не.
— Трябва да се правя на по-недостъпна.
— Не е нужно.
— Просто… — каза тя, замълча и започна отново. — Просто ми се струва, че така е правилно.
Майрън кимна в телефона. Знаеше. Помисли за казаното от Есперанца, че има навика да се разкрива прекалено много, без да се тревожи, че ще пострада.
— Ще се видим на мача — каза Майрън.
После изключи.
Седна, затвори очи и се замисли за Бренда. За момент не отпъди мислите си. Остави ги да го завладеят напълно. Тялото му потръпна. Той започна да се усмихва.
Бренда.
Майрън отвори очи и се върна към действителността. Отново взе мобифона и набра номера на Уин.
— Говорете.
— Имам нужда от помощ — съобщи Майрън.
— Страхотно — отвърна Уин.
Срещнаха се в универсалния магазин в Уест Ориндж.
— Колко далеч отиваме? — попита Уин.
— На около десет минути път.
— В кофти район?
— Да.
Уин погледна към скъпоценния си ягуар.
— Тогава ще отидем с твоята кола — реши той.
Качиха се във форда. Късното слънце хвърляше дълги сенки по улиците. От тротоарите се издигаше жега. Въздухът беше толкова задушен и гъст, че на откъснала се от дървото ябълка щяха да са й нужни няколко минути, за да се приземи.
— Проверих стипендия „Достъпно образование“ — започна Уин. — Който и да е създал фонда, е имал доста добри финансови съветници. Парите идват от чуждестранен източник, и по-точно от Каймановите острови.
— Значи не е възможно да бъдат проследени?
— Почти невъзможно — поправи го Уин. — Но дори на места като Каймановите острови подкупът си е подкуп.
— И кого ще трябва да подкупим?
— Вече е направено. За съжаление сметката е била под фалшиво име и е закрита преди четири години.
— Преди четири години — повтори Майрън. — Точно след като Бренда е получила последната си стипендия. Преди да започне да учи медицина.
Уин кимна.
— Логично — каза той.
— Значи сме в задънена улица.
— Временно, да. Някой може да провери старите документи, но това ще отнеме няколко дни.
— Нещо друго?
— Получателят на стипендията бил избран от определен екип адвокати, а не от образователна институция. Критериите били твърде неясни: потенциал за учене, добро поведение и разни ей такива.
— С други думи, всичко е било нагласено така, че адвокатите да изберат Бренда. Както решихме и преди, това е било начин парите да стигнат до нея.
Ново кимване.
— Логично — повтори Уин.
Напуснаха Уест Ориндж и влязоха в Ийст Ориндж. Пейзажът постепенно се промени. Красивите големи къщи се превърнаха в блокове. После къщите се появиха отново, но този път по-малки и скупчени близо една до друга. Започнаха да изникват и изоставени фабрики. Също и общински жилища. Деградираща пеперуда, която се превръща обратно в гъсеница.
— Освен това се чух с Хол — съобщи Уин.
Хол беше експерт по електроника, когото познаваха от дните, когато работеха за правителството. Майрън го беше изпратил да провери подслушването на някои телефони.
— И?
— Във всички жилища е имало подслушвателни устройства — в дома на Мейбъл Едуардс, Хорас Слотър и в общежитието на Бренда.
— Не се изненадвам — каза Майрън.
— С изключение на едно — поправи го Уин. — Устройствата в две от къщите — в домовете на Мейбъл и Хорас — са били стари. Хол смята, че са там поне от три години.
Мислите на Майрън отново запрепускаха безразборно.
— Три години?
— Да. Това, разбира се, е само неговата преценка. Но устройствата били стари и в някои случаи — покрити с прах.