После пристъпи към здравеняка.
— Искаш ли да изтанцуваме едно танго, Черно хлебче?
— Уин — обади се Майрън.
Но Уин държеше врага си под око и не му обърна внимание.
— Чакам.
Найк/Рибок се ухили. После разтърка ръце и облиза устни.
— Този е мой, приятели.
Да, лесна плячка.
Огромният мъж се хвърли напред като чудовището на Франкенщайн. Дебелите му пръсти се протегнаха към врата на Уин, който остана неподвижен до последния възможен момент. После Уин се задейства. Притисна пръстите си един в друг и превърна ръката си в нещо като копие. Пръстите се стрелнаха светкавично и удариха ларинкса на едрия мъж. От устата на здравеняка излезе хъркащ звук. Ръцете му инстинктивно посегнаха към гърлото му. Уин се наведе и замахна с крак. Токът на обувката му подкоси краката на Найк/Рибок. Мъжагата се просна по гръб и удари глава в земята.
Уин натика 44-калибровия си пистолет в лицето му. Все още се усмихваше.
— Струва ми се — каза Уин, — че ти току-що ме нападна с бейзболна бухалка. Струва ми се, че ако те прострелям в лявото око, веднага ще ме оправдаят.
Майрън също извади оръжието си и нареди на останалите от групата да хвърлят бухалките. Послушаха го. После ги накара да легнат по корем с ръце зад главите и сключени пръсти. Отне му минута-две, но всички се подчиниха.
Найк/Рибок също вече лежеше по корем. Той протегна врат и изръмжа:
— Няма да стане.
Уин подръпна ухото си с ръка.
— Моля? — запита той учтиво.
— Няма да ви позволим отново да нараните момчето.
Уин избухна в смях и леко подритна главата на мъжа с върха на обувката си. Майрън улови погледа му и поклати глава. Уин сви рамене и спря.
— Не искаме да нараним никого — каза Майрън. — Просто се опитваме да разберем кой е нападнал Клей на онзи покрив.
— Защо? — запита някакъв глас.
Майрън се завъртя към кухненската врата. Млад мъж, облегнат на патерици, изкуцука от вратата. Гипсът върху сухожилието му приличаше на морско чудовище, готвещо се да погълне целия му крак.
— Защото всички мислят, че го е направил Хорас Слотър — отговори Майрън.
Клей Джаксън застана на един крак.
— Е, и? — запита той.
— Той ли го направи?
— Ти пък защо се интересуваш?
— Защото го убиха.
Клей сви рамене.
— Е, и? — повтори той.
Майрън отвори уста, затвори я и въздъхна.
— Това е дълга история, Клей — каза той. — Просто искам да знам кой сряза сухожилието ти.
Хлапакът поклати глава.
— Не мога да говоря за това.
— Защо?
— Те ми заповядаха.
Уин се обърна към момчето за първи път.
— И ти реши да им се подчиниш?
Момчето застана с лице към него.
— Да — отговори то.
— Човекът, който ти стори това — продължи Уин… — за страшен ли го намираш?
Адамовата ябълка на Клей затанцува нагоре-надолу.
— Да, мамка му.
Уин се ухили.
— Аз съм по-страшен — каза той.
Никой не помръдна.
— Би ли искал да ти демонстрирам?
Майрън се опита да го спре.
— Уин — каза той сериозно.
Найк/Рибок реши да се възползва от факта, че никой не го наблюдаваше, и започна да се надига на лакти. Уин повдигна крак и стовари съкрушителен ритник върху врата му. Найк/Рибок се отпусна безжизнено на земята с разперени ръце. Въобще не помръдна повече. Уин положи крак върху черепа му. Бейзболното кепе падна на земята. Уин натисна лицето му в калната почва, сякаш гасеше фаса на цигара.
— Уин — повтори Майрън.
— Престани! — извика Клей Джаксън, като погледна умолително към Майрън с ококорени и отчаяни очи. — Това е чичо ми, човече. Просто се грижи за мен.
— И върши страхотна работа — добави Уин и отново натисна с крак.
Лицето на чичото потъна още по-дълбоко в меката почва. Носът и устата му се запушиха с кал. Огромният мъж вече не можеше да диша.
Един от приятелите му започна да се надига. Уин насочи оръжието си към него и каза:
— Важна забележка. Не съм добър в предупредителните изстрели.
Мъжът бавно се отпусна обратно на земята.
С крак върху главата на чичото, Уин отново се обърна към Клей Джаксън. Момчето се опитваше да си придаде вид на смелчага, но видимо трепереше. Също и Майрън.