Стълбите са по-стръмни и по-тесни от тези горе и докато се спускат, Адам изпада в ужас. Сега как ще проследят Морган? Кадер му е обещал да стигнат по тунела до египетския Рафа, но не по-нататък. Там има познат, който може и да им даде някакви сведения, но не и транспорт, а в Египет ще арестуват и двамата: Кадер, защото е от ХАМАС, а Адам, защото няма египетска виза. Така или иначе, паспортът му е в централата на Кадер в град Газа. Странно, тръгнали са само преди четири часа, а сякаш е минала цяла геоложка епоха.
Страховете му за онова, което предстои да се случи, не са единствената причина за безпокойство. Измъчва го силно предчувствие, мощно усещане за предстояща опасност. Чувал е за животинския инстинкт, в резултат на който косъмчетата по врата и ръцете на хората настръхват, и ето че сега това се случва на него. Най-сетне стълбите завиват на деветдесет градуса и четиримата се озовават в тъмно като в рог мазе. Вътре е горещо и задушно. Адам се старае да не диша учестено.
По средата на бетонния под се намира дървена рамка, ограждаща квадратен дървен капак. Има ръчно издълбана пролука, за да се повдига, но когато Кадер се навежда да го стори, капакът се оказва залостен. Той стиска дръжката и сумти от физическото усилие, докато другите гледат. Капакът обаче не помръдва.
— Съжалявам — казва той на английски. — Сигурен съм, че няма да отнеме дълго. — Ляга и осветява с фенерчето си пред отвора, после отново пъхва пръсти и се опитва да опипа долната страна. — Аха, мисля, че го намерих. Има някакво резе, което е залостено отвътре. Ще изпратя някое от момчетата да донесе брадва или нещо такова. Ще се опитаме да го строшим.
Той издава заповедите си на арабски, а Адам чува как зад тях се отваря врата, която не са забелязали. Завърта се и осветява. На около три метра от капака стои мъж с брада и див поглед, облечен с бяла жилетка и панталони — последният елемент от тройния капан, заложен от Карим.
Мъжът заговаря. Тази вечер времето страшно е забавило своя ход, а сега сякаш съвсем спира.
Мъжът изрича първите две срички с висок и мелодичен тенор. Звучи като напев:
— Аллах.
За времето, нужно му да изговори думите, Адам успява да огледа вида и големината на смъртоносното устройство. Във връзка с работата си като адвокат е чел много за самоубийствените бомби, а тази е модел, използван от „Ал-Кайда“, разпространена по международните канали на приготвянето на бомби, затова е почти еднаква от Ирак до превърналите се в кланици на цивилни граждани пазари в Северозападната гранична провинция на Пакистан. Плочки от руски пластичен експлозив опасват торса на мъжа и се виждат съвсем ясно под жилетката му. Дебела и смъртоносна червена змия свързва плочките — стар съветски военен фитил, изработен от пентаеритритол тетранитрат, ПЕТН. Адам допуска, че плочките са обвити с плат, в който са втъкани хиляди стоманени топчета — шрапнел, който да подсили унищожителната сила на бомбата.
Терористът е в бяло, защото това е цветът на мюсюлманския траур и на погребалните покрови, и от него се носи специфична силна миризма. Подготвяйки се да умре, той се е полял с кафур, приготвен от жасмин и камфор — парфюм, използван само при ислямските погребални обреди. Под лявата си мишница с дясната си ръка стиска детонатора на бомбата. Още една съветска реликва, често срещана в Афганистан и свободно доставяна на други места: ръчен детонатор с пружина, известен като MUV2. Ако някой нареди на атентатора да вдигне ръце, докато се подчинява на заповедта, той ще дръпне спусъка и ще предизвика експлозия.
Мъжът изрича и третата си сричка, един-единствен звук или по-точно музикален тон:
— … У.
Този път в съзнанието на Адам пробягват сцени от собствения му живот и след всяка следваща желанието му за живот се засилва. Той вижда Чарли и Ейми, телата им, загорели и лъснали от водата, докато излизат от езерото по време на семейната ваканция, после си ги представя пак, с якета и каски на ски във Върмонт. Спомня си семейната кавга относно нежеланието на Ейми да си пише домашните и отново преживява неочакваната й гордост, когато учителката й звънна, за да съобщи, че нейно стихотворение ще бъде публикувано в национална антология. Представя си и Морган: онзи първи ден на площада в Харвард, на сватбата им и в леглото, мокра и гола след физическия екстаз, който, той изведнъж осъзнава с кристална увереност, трябва и на всяка цена ще възродят.
Четвъртата сричка на терориста: