— Ак…
Не казва нищо повече.
Адам стреля три пъти. Първият изстрел улучва мъжа насред челото, заличава съзнанието му и мигновено прекъсва нервните пътища, свързвали мозъка с ръката му. Следващият изстрел го улучва в гърлото, а третият — в горната част на гръдната кост.
Мъжът се строполява на пода. Адам се приближава и изстрелва последен куршум отстрани в слепоочието му, после отстранява безжизнените пръсти на мъжа от детонатора.
— Кадер, освен брадва ще ни трябва и специалист по обезвреждане на бомби — казва Адам.
21.
Четвъртък, 26 юни 2007 година
Все още в сандъка, в който са я влачили в тунела, Морган усеща как от вертикално положение я местят в хоризонтално. Явно стръмното е свършило, следователно тя вече е в Египет. Дървото заглушава шумовете, а дъските не пропускат почти никаква светлина, но доколкото може да прецени, са излезли на открито. Между тялото й и капака мястото е съвсем тясно, затова движенията й са затруднени. Обаче въпреки клаустрофобията и страха от пълния мрак, тя знае, че трябва да диша спокойно. Жегата е адска, а устата й отново е запушена с омразното тиксо. В сандъка, в който е погребана жива, прониква фин пясък, вероятно от тунела, а дразненето в носа й е толкова силно, че е напълно възможно да се задуши.
По целия път надолу по стълбите към тунела са я носили с главата надолу. Налягането на кръвта в черепа й беше нов източник на болка и Морган имаше чувството, че всеки момент ще започне да й се вие свят. Обаче кой знае как, тласкана от нуждата и от силата на волята, тя намира сили да се съпротивлява. Когато стигат до горната част на стълбата — би трябвало да е стълба, съдейки по силния наклон на сандъка, — я обзема паника. Мъчи я страшна жажда, но единственото, което в момента намира за непоносимо, е собствената й отблъскваща воня.
Чува как мъжете се поздравяват. Тупат се по гърба, когато Карим поздравява приятелите си, които явно го очакват в Египет. Поздравяват се взаимно с думи, които тя разбира: машаллах, алхамдулилла. Някой тупа по капака на кутията. Морган чува: ЦРУ куфр. Означава ли това, че има и втори сандък? Усеща как я вдигат на някаква платформа, която след малко започва да бръмчи и да трепери. Натоварват я в каросерията на пикап. Но преди двигателят да забръмчи по-силно, тя чува още един звук, който предизвиква по-сериозната й тревога: измъченото стенание на мъж. Човекът не изрича думи, сигурно устата му е запушена, но остра болка пронизва Морган, когато разпознава тембъра на гласа му: Абдел Насър. Изглежда е съвсем наблизо. Сигурно са го пренесли през тунела едновременно с нея.
Пикапът потегля, но не са изминали почти никакво разстояние, когато тя чува оглушителна експлозия. Няколко секунди тишина, после се чува смях. Преди да я натъпчат в сандъка, Морган наблюдава как Акил опъва жицата в апартамента. След като бомбата му избухна, това означава ли, че някой се опитва да я спаси? И дали хората, които се опитват да й се притекат на помощ, са загинали?
Къде възнамерява да я отведе Карим? Нищо не е казал, но тя се досеща. За него Египет, където има подпомагана от американците диктатура, е почти толкова враждебен, колкото Газа. Обаче разстоянието до сухопътните й граници е огромно. Вероятно се надяват да я откарат до синайското крайбрежие, до един от каналите, които водят към Червено море, Суецкия канал и залива Акаба. Ако успеят да я качат на кораб за някой самотен пустинен залив, ще успеят да я отведат до някоя от дестинациите, откъдето едва ли ще може да се появи отново. Абу Мустафа твърди, че новите съюзници на Карим са йеменци, така че Йемен е очевиден избор, обаче може да я откарат в Судан или дори в Сомалия.
Адски е напрегната, сетивата й са изострени от страха и адреналина. Докато колата набира скорост, тя се пресяга към подаръка от Абу Мустафа. Няколко мига, преди да го прострелят, той пъхна в колана на мръсното долнище на анцуга й сгъваемо ножче. Но още не е време да го използва. И бездруго движенията й са ограничени, не може да се опита да пререже въжетата на ръцете си. Моли се след време това положение да се промени.
Докато единият от хората на Кадер се старае напълно да обезоръжи бомбата на терориста, другият подхваща капака на пода с брадвата. Донесли са още фенерчета и в тъмното мазе свети. Адам вижда къде се е криел мъжът с бомбата — в стаичка отстрани на основното помещение на мазето. Вътре има електрически прекъсвачи и препарати за почистване почти като в килера под стълбите в Оксфорд, където Ейми държи новия си скутер. Краката му се подкосяват, когато приливът на адреналин, спасил всички тях, се оттегля. Но няма време.