— Добре ли си? — пита го Кадер.
— Да, добре съм.
— Досега никой не го е правил, хабиби. Ти два пъти ми спасяваш живота. Който те е учил да стреляш, си е свършил добре работата.
Най-сетне горната част на тунела е разкрита — тъмен и тесен проход, изсечен в песъчливата скала, отчасти покрит с дъски и талашитени плоскости. Адам надниква надолу и насочва лъча на фенерчето си. Изглежда поне двайсетина метра дълбоко и единственият начин да слезеш е по саморъчно направена дървена стълба, чиито хоризонтални пречки са заковани за паянтовите вертикални опори. През около пет метра има издатина, където свършва един отсек от стълбата и започва друг. Въздухът е прашен. Явно пясъкът е разкопаван неотдавна, но в тунела като че ли не е имало голямо движение.
Адам започва да се спуска, хванал здраво пречките на стълбата. Но едва е преодолял две пречки, когато Кадер се пресяга и стисва китката му.
— Спри — казва му. — Не бива да го правим.
— Но ти ми обеща да отидем до египетския Рафа.
— Не оттук. Може би са заложили бомби и в тунела. Или са оставили човек да ни чака в другия край. Ще минем по друг път.
Адам отново се качва горе, двамата излизат от подземието и се връщат във фоайето. Адам се смръщва, когато вижда как по последните няколко стъпала на носилка изнасят тленните останки на човек, загинал от взрива. Ислямската традиция повелява погребението му да се състои същия ден. Само че лицето му го няма — Адам се надява бойците на ХАМАС да носят лични знаци, иначе няма да го идентифицират лесно.
— Ще отидем в тунела, където ти чакаше преди началото на операцията — казва Кадер. — Човекът там знае, че трябва да ни сътрудничи и да ни плаща данък, иначе ще закрием бизнеса му. Имам човек от отсрещната страна. Ще му се обадя и ще му кажа да ни посрещне.
Излизат навън на все по-ярката дневна светлина и се приближават към познатата барака. Вътре нисък небръснат мъж със зачервени очи е застанал до лебедката. Макарата е нагласена точно над кръглия тъмен проход, който е и по-дълбок, и по-широк от отвора в мазето. Видимо разтревожен от събитията от сутринта, мъжът силно дърпа от цигарата си. Сигурно е бил в леглото при избухването на бомбата и е излязъл да провери дали всичко е наред с източника на препитанието му.
Кадер го заговаря на арабски. Мъжът пуска един дизелов генератор отстрани на прохода и вътре светва редица лампи и осветява наглед професионални дървени подпори. С помощта на кука мъжът закрепва широко подплатено седло за стоманена кука, закрепена за края на дебело въже. Подава го на Адам и му показва да го подпъхне под задника си. Адам застава на ръба, усеща как въжето поема тежестта му, после се люшва към средата на зейналия отвор и се спуска по-бързо, отколкото е очаквал. Когато стига песъчливото дъно, отворът на тунела е само светло кръгче на трийсетина метра над главата му. Пред него се простира тунел с електрически лампи през около пет метра. Седлото се издига нагоре, после бързо се връща. Този път се спуска Кадер.
— Това е един от най-големите и най-новите тунели — казва Кадер, когато пристига. — Ако израелците продължат блокадата, тунели като този ще са единственият начин Газа да продължи да съществува.
— Допускам, че моментът не е подходящ за израелски въздушен удар.
— Не, хабиби, не е. Да се надяваме да не е тази сутрин.
Движат се бързо, почти не се налага да се навеждат. Въздухът е прашен, но има вентилатори, които го раздвижват. Толкова дълбоко оранжевата скала би трябвало да е по-здрава, защото през по-голямата част от пътя няма подпори. На неколкостотин метра навътре чуват отсреща да приближава друга група хора. Тунелът завива и хората се показват. Трима мъже. Единият бута лъскав мотоциклет „Ямаха“ още с етикета с цената, а другите двама се мъчат да се справят с жива коза. Кадер ги поздравява и те отминават.
Най-сетне стигат другия край — още едно кръгче светлина, още едно губещо се горе въже.
— Натискаме това копче — сочи Кадер. — То дава сигнал, че сме тук, за да ни издърпат горе.
Минава време. Сигурно час, откакто са напуснали египетската страна на Рафа. В тъмния си тесен сандък Морган не може да определи точно колко. Вероятно слънцето се е издигнало по-високо на небето, защото жегата става непоносима. Усеща нови вадички пот на тила и на кръста си и се опитва да си представи картата на Синай. Източната страна е добре развита и надали е подходящо място за тайни сделки, защото по крайбрежието има много курорти, водолазни центрове и водни национални паркове. Вероятно са се запътили на югозапад, към Суецкия залив и безводния рядко населен регион, където живеят предимно бедуини. Но къде точно по брега? През по-голямата част по крайбрежието има павиран крайбрежен път — много рисков за похитителите. После я спохожда прозрение и Морган внезапно се досеща накъде са се запътили.