От предишна епоха на съществуване се появява неканен спомен — разузнавателен доклад, който тя проучваше няколко седмици, преди да отпътува за Израел. Беше дело не на ЦРУ, а на сходна организация в Пентагона, Разузнавателна агенция на отбраната, и твърдеше, че бунтовници в Египет създават връзки с екстремистки организации на изток. В доклада пишеше, че на север, в град Ел Тор главният път се отдалечава от морето и се насочва към вътрешността. По-нататък в доклада се казваше, че в залив близо до носа на Абу Сувайра приближени на Управлението египетски източници забелязали египетска платноходка да се връща на сушата — макар че, доколкото успели да преценят, изобщо не е ходила за риба. Други източници твърдяха, че такива платноходки се използват от „Ал-Кайда“ на Арабския полуостров. Съпътстващ строго поверителен доклад на Съвета по национална сигурност изнасяше предположението, че е възможно платноходката да е част от продоволствен коридор за оръжие и самоцелни взривни устройства и препоръчваше предприемане на мерки за разработване на тези следи — евентуално от подразделение на американската морска пехота, която предстоеше да замине на мисия в региона. Вероятно клетката на „Ал-Кайда“ на Арабския полуостров бяха йеменците на Карим.
Докато се пече в тясната си дървена фурна, Морган отново разглежда картата, която си представя. От Рафа до Ел Тор вероятно са повече от петстотин километра. Макар че пътят в по-голямата си част има настилка, със сигурност не е шосе — лъкатушещ и тесен път през Синайските планини, а после, ако наистина са се запътили към залива, споменат в доклада, последният отсек ще бъде черен път до брега, дълъг поне двайсет и пет километра. Пътуването сигурно ще отнеме най-малко девет часа, а дневната жега едва започва. Изводът е неизбежен. Ако не спрат, за да дадат на нея и на Абдел Насър малко вода и чист въздух и не ги освободят от ковчезите им, когато стигнат до платноходката, и двамата най-вероятно ще са мъртви. Тя се съсредоточава изцяло над дишането си и се опитва да прогони надигащата се вълна от страх.
Човекът на Кадер ги чака в бараката върху тунела от египетската страна на Рафа — местната свръзка на ХАМАС. Косата му е разрошена, сякаш не е имал време да се опомни след рязко и твърде ранно събуждане. Докато Кадер се приближава да поговори с него, Адам оглежда околността. Намират се в квартал с ниски и зле построени сгради, свързани с песъчливи пресечки — египетската страна не изглежда много по-различно от страната на Газа. Оттук не виждат Стената. Кадер и неговият човек разговарят на арабски няколко минути. Накрая Кадер докосва ръката му и се връща при Адам. На лицето му е изписано поражение.
— Съжалявам, хабиби. Стигнахме края на пътя.
— Какво ти каза?
— Не го е събудила експлозията. Той живее ей там. На няма и двеста метра. Някъде към четири часа чул шум от двигател. Станал да погледне — бял пикап „Мицубиши“. Имал египетски номера, спрял точно пред къщата и чакал. Шофьорът през цялото време останал вътре, затова моят човек продължил да наблюдава — положението не било нормално. И после, точно преди бомбата, видял група мъже да товарят два сандъка в каросерията на пикапа. Чул шофьорът да разговаря с мъжете, които донесли сандъците, и според него имал йеменски акцент. После избухнала бомбата и пикапът потеглил. — Кадер стисна ръката на Адам. — Не можем да останем тук. Египетското разузнаване сигурно вече знае, че сме тук. Не се съмнявам, че Морган е в онзи пикап, обаче не можем да ги проследим.
— Все нещо трябва да можем да направим! Кадер, умряха хора, за да стигнем дотук! Трябва да има към кого да се обърнем и какво да предприемем.
— Хабиби, ако смятах, че има какво да предприемем, щяхме да го предприемем. Но какво? За египтяните аз съм враг. Ако ме намерят тук, ще ме тикнат в затвора. Ако ти се опиташ да говориш с тях, ще проверят дали имаш входна виза. Първо ще те арестуват, а после ще те разпитват. Поне имаме информация. Знаем кога е преминала и какво е превозното средство. Имаме и снимка на пикапа. Не можеш ли да кажеш на американските си приятели? На посолството в Тел Авив?
— Не на тях. — Адам млъква и се замисля. — Но има някой друг. Трябва да се обадя по телефона, преди да се върнем в тунела.
— Стига да е бързо. Но вземи моя телефон. За хората, които следят тези неща, палестинският номер няма да се набива на очи, колкото американският ти мобилен.