Според Гари една от отличителните особености на Равина беше способността му да манипулира новинарските медии — точно както според Абу Мустафа са планирали да постъпят двамата след нейното похищение.
— Помниш ли, когато сърбите убиха няколко жени и деца в престрелка на един пазар в Сараево? — попита я Гари веднъж, към края на една необичайно пиянска нощ в изнесената им централа в Тайсънс Корнър.
Разбира се, че помнеше, по онова време беше в града и беше видяла с очите си ужасяващата равносметка. Последиците можеха да бъдат катастрофални, но изведнъж започнаха да се появяват материали, че босненските мюсюлмани нарочно са избили свои хора, за да увеличат натиска върху международната общност — каза той. — Пълни лъжи и глупости, но медиите така пишеха. Което отне политическото жило на случилото се. Познай кой беше източникът — другарят Амос. Направи услуга на сръбските си приятелчета.
По-късно, когато няколко британски журналисти се натъкнаха на сръбски концентрационен лагер, Равина създаде у противниците им представата, че британските репортери са фалшифицирали снимките и репортажите си и в качеството си на високопоставен разузнавач твърдеше, че лагерът е измама.
— Според Амос това е просто опит на босненската пропаганда да принуди НАТО да започне война с проклетите мюсюлмани — каза й Гари. — Разбира се, журналистите не са фалшифицирали нищо. Обаче благодарение на Амос истинската история — че сърбите са си направили свой „Дахау“ — беше потулена. Превърна се в медийна бъркотия относно журналистическата етика и относно това колко е трудно да прозреш истината през мъглата на войната.
Тя не бе успяла да прикрие отвращението си, обаче Гари не я остави на мира:
— Морган, не бъди толкова наивна. Така Амос се отплати за информацията на сърбите. В замяна научи полезни неща, които впоследствие сподели и с мен и те влязоха в нашата база данни. Докладите са достъпни от твоя и от моя компютър. Разузнавачите на Ратко са много благонадеждни.
Възможно ли беше Равина да е издал мисията й в Черна гора, като е съобщил на сърбите за продоволствения канал на Армията за освобождение на Косово? Ако Гари беше споделил с него някои подробности, имаше такава вероятност. Преди доста време Морган беше попитала Гари какво се е случило, но той твърдеше, че няма представа: „Ако е нещо, което идва от ЦРУ, решението е взето от много по-високо място.“ Тя никога нямаше да узнае.
Обаче ако Абу Мустафа казваше истината, изглежда, Амос Равина искаше да преустанови плана за отвличането й в Газа, след като Абу Мустафа му бе съобщил, че Карим знае коя е Морган. А и начинът, по който я беше разпознал — от видео, заснето със скрита камера в апартамента на Абдел Насър? Какво беше видял? Предал ли беше на приятелчетата си запис как с Абдел Насър се любят? Морган има много други тревоги, но тази мисъл никак не й е приятна. Усеща я като физическо нападение.
Значи Амос е затворил границата и е преустановил цялата операция, докато някой — можеше да е само Гари — не е настоял да продължат. Спомня си, че малко преди да потегли за летището, тя предупреди Гари колко е важно за нея да се върне навреме заради делото на Адам пред Върховния съд. „Няма проблем — каза той. — Ако не успееш да отидеш в Газа или ако прецениш, че рискът е неприемлив, просто се върни у дома.“ Тогава не можеше да повярва — не беше свикнала Гари да проявява разбиране към трудностите й да балансира работата и семейните си задължения. Обаче той още от самото начало е знаел, че тя няма да се прибере у дома с месеци, най-вероятно никога, но въпреки това някак бе успял да убеди Равина да изпрати при нея Бен-Меир. Представя си гласа му, южняшкия му провлачен говор: „Просто направи нещо да я накараш отново да отиде в Ерес, стари приятелю, и този път да премине. Стигнахме твърде далеч, за да проваляме операцията. Вече сме похарчили милиони и бъдещето на Палестина зависи от нея. Не се тревожи, ако положението й се влоши, ще изпратим кавалерията. Ще те черпя бира, когато си в града.“