— Ходил си в Газа? Какви ги вършиш? Ти си американски адвокат с баба еврейка, за бога! Какво щеше да стане с децата, ако ти се беше случило нещо?
Както установи впоследствие, не беше подбрала думите си.
— Усещах, че трябва да го направя. Длъжен бях да сторя всичко по силите си. — Гласът му звучеше пресипнало. — В крайна сметка, мисля, че се получи добре. Дори много добре.
Морган знаеше, че разговорът най-вероятно се подслушва, затова не го помоли да уточни. Последното, от което съпругът й се нуждаеше, беше някой глупак от арабското разузнаване да слуша каква е ролята му за нейното освобождаване.
— Да не говорим за това сега — каза тя. — Да изчакаме, докато се видим. — После омекна: — Толкова ще съм щастлива да те видя отново. Повече, отколкото можеш да си представиш. Кажи ми как са Чарли и Ейми.
Каквито и мисли да минаваха през главата на Адам, той успя да изрече въодушевено:
— Имам изненада за теб. — Чу се изщракване и гласовете на децата изпълниха ушите на Морган, пренасочени от Оксфорд. Разбира се, вече ги бяха уверили, че тя е жива и здрава. Но както й каза Ейми, когато най-сетне се овладя и беше в състояние да говори, те не вярвали, преди да чуят гласа й. Морган попита какво правят. Дъщеря й развълнувано й отговори, че баба току-що й е купила първия сутиен, че се научила да играе хокей на ледената пързалка в Оксфорд и че изобщо не й липсвали приятелите й в Америка.
— Ще видиш колко много съм пораснала — додаде Ейми. — Налагаше се. Знам, че понякога съм голяма досадница, обаче обещавам вече да не съм, мамо. Като се върнеш, ще те ценя много повече.
Новините на Чарли бяха по-простички. Той не знаеше подробности за освобождаването й, но фактът, че тя се намира на борда на американски военен кораб, беше „готин, толкова готин, че ми се иска да бях с теб“. Той беше спечелил спринта по време на училищния спортен празник в Оксфорд, а предния уикенд беше ходил на пикник със семейството на свой приятел на брега на река в Хампшир Даунс и уловили три пъстърви. Много преди децата да затворят, по лицето на Морган се стичаха сълзи.
По-късно тя съжаляваше, че е провела този разговор преди другия, който го последва — с Джеймс Малон, агентът от Военноморската служба за разследване на престъпления, който беше на борда. Опитен експерт по антитерористични операции от Ню Джърси, Малон й обясни, че е получил строги нареждания: засега Морган не биваше да говори много за преживяното изпитание нито с него, нито с някой друг. Много беше важно описанието й да е прясно и неповлияно за официалния разпит, който щеше да започне веднага щом тя напусне Близкия изток. Нейната информация за „Джанбия ал-Ислам“ и за кадрите на организацията със сигурност щеше да бъде безценна — досега нито един служител на американското разузнаване не беше оцелявал след отвличане на близка до „Ал-Кайда“ организация.
Все пак Морган имаше правото да каже някои неща. Първо, че е извадила невероятен късмет. В деня на спасяването й корабът „Киърсейдж“ трябваше да отплава за Дубай, след като бе провел продължително патрулиране и маневри в Червено море и във водите покрай Африканския рог. Екипажът и пехотинците отдавна имали нужда от почивка и възстановяване, а Дубай бил едно от местата относително наблизо, където корабът можел да акостира за така нареченото във флота „разпускане“ — тоест моряците щяха да пийнат по едно.
— Тъкмо се канехме да поемем на курс към Залива, когато получихме неочаквана информация от разузнаването — осведоми я Малон. — Тя съвпадаше със сведенията, с които разполагаше и разузнаването на кораба, но не бе успяло да ги прецизира докрай — че група на „Ал-Кайда“, намираща се в Йемен, организира логистичен канал през Синай и платноходката им акостира къде? — в залива, където те спасихме. От няколко дни наблюдавахме брега, но макар хората ни да бяха добре скрити, не научиха нищо конкретно. Просто нямаха късмет. Както и да е, когато научихме, че ти и група терористи може да се появите на мястото, което наблюдавахме, почивката беше отменена. С новите сведения мозайката беше пълна. Вече знаехме накъде да се запътим и освен това знаехме колко опасно е положението. Променихме курса и… е, знаеш какво стана. Беше там. Ако бяхме закъснели само с един ден, нямаше да намерим нищо въпреки добрите разузнавателни сведения. Нямаше да пристигнем навреме.
— И аз вече щях да съм в Йемен.
— Да, ако са планирали да те отведат там.
— Откъде получихте новите сведения?
— Подробностите трябва да почакат. Но мога да ти кажа следното: най-важната информация ни даде съпругът ти в Газа. Е, всъщност формално погледнато, се е обадил от Египет. Информацията стигна до нас много бързо — изпрати ни я висш служител от Пентагона чрез баща ти. Имаше малка празнина, когато разузнавачите започнаха да следят друг пикап, но се оказа, че правилният вече е забелязан от един безпилотен самолет и след като елиминирахме другата кола, успяхме да се досетим накъде те отвеждат. Накрая открихме автомобили, които преценихме като терористичен конвой. Особено след като видяхме платноходката, която ги очаква.