Юджин понечи да потупа ръката му в проява на престорена солидарност, но той го избута.
— Майната ти, Юджин. Майната ти на теб и на проклетата ти агенция. Ти и колегите ти не направихте абсолютно нищо за нея и ти го знаеш. През цялото време ми пробутваше страшни глупости. Помниш ли онези глупости, че похитителите били само фасада на ХАМАС? Поставили сте в паспорта ми чип, заради който можех да загина. И след всичко това изпратихте Майк в Оксфорд да ми каже да не идвам в Газа, за да ви дам още време — е, ако се бях съгласил, Морган щеше да е мъртва. Освен това някой, може би не ти лично, но според мен е човек, когото всички познаваме — опита да я оклевети чрез някакъв мазен журналист от таблоид само за да ме разстрои. А сега искате да се отдръпна и да ви оставя да правите с нея каквото си искате още няколко седмици?
Този път заговори Майк:
— Адам, знаем, че Управлението не се прослави особено. Но независимо как започна тази бъркотия, тя приключи добре, а сега трябва да ни оставиш да си свършим работата. И двамата знаем, че ако попиташ жена си, тя ще ти каже, че го иска. Морган вече не е обикновен професионалист, а героиня.
— Героиня. Радвам се, че смяташ така. Но наистина ли мислиш, че всичко приключи добре? След като загинаха един бог знае колко хора?
— Свалени са поне две ценни мишени — каза Юджин. — Което е доста задоволително, бих казал.
Адам го изгледа гневно.
— Много се надявам наистина да смяташ, че си е струвало, защото според мен ти си знаел, че Морган ще бъде отвлечена. Не знам каква сложна игра играете, но според мен Гари, ти и онзи тип Амос сте знаели още от самото начало.
— Това е възмутително обвинение! — възрази Юджин. — Наистина ли смяташ, че бихме допуснали колега да бъде отвлечен? Може би не сме успели да направим всичко както трябва, може и да сме допуснали грешки, но не сме направили това, така че внимавай какви ги дрънкаш!
Впоследствие Адам си каза, че вероятно щяха да възстановят добрия тон, ако не беше следващата забележка на Юджин:
— Виж, знам, че тази нова раздяла ще ви бъде много трудна, особено с оглед на нещата, които се случиха помежду ви. Съзнавам, че копнееш да видиш как ще потръгнат нещата и да разбереш какво се е объркало — искам да кажа, и съзнавам, че не го правя много деликатно, но наистина разбирам как ти изглеж…
Адам стана и избута стола си от масата толкова силно, че отсрещният й ръб блъсна корема на Юджин.
— Веднъж вече ти го казах — майната ти, Юджин! Хиляди пъти майната ти! — Впери поглед в очите му. — Отвратен съм, че си позволяваш да обсъждаш нашите отношения. Не знам дали се опитваш да ми отправиш някаква заплаха, но те предупреждавам отсега нататък да не повдигаш тази тема. Ясно ли е?
Животът на Адам сигурно щеше да бъде малко по-лесен, ако с Юджин си говореха. Само че не справедливият гняв не му позволяваше да заспи. Нито спомените, които изникваха в съзнанието му: превърналата се в гробница жилищна сграда в Рафа, мигът, когато бе застрелял терориста самоубиец, видеозаписът на Морган. Причината беше страхът — ужасът, че след като седмици наред се бе съсредоточил над една-единствена прагматична цел, сега, когато я беше постигнал, вече нямаше към какво да се стреми и не беше възможно да отлага „деликатните“ проблеми, които Юджин толкова непохватно беше споменал.
Съпругата му се беше чукала с агента си, защото отношенията със съпруга й бяха охладнели, а ето че сега беше оцеляла след един бог знае какво изпитание. Оставаше и незначителният, но объркващ проблем със собствената му вина, загдето беше спал с майката на най-добрите приятели на децата си. Адам може и да знаеше как да възпре един самоубийствен терорист, обаче нямаше и най-малка представа как да оправи брака си.
24.
Неделя, 1 юли 2007 година
През месеците, откакто Морган беше похитена, тласкан от суеверие — от ирационалното убеждение, че ако си представя срещата им твърде ярко, по някакъв начин ще я осуети, — Адам се беше постарал да не си представя мига, когато отново ще зърне жена си. И все пак, доколкото изобщо си я беше представял, срещата се случваше под палми пред жилищна сграда в Газа, след като похитителите й са се предали или са били убити, или — този вариант си представяше само за ден-два, след като научи, че тя е в безопасност на борда на „Киърсейдж“ — на пристана в Дубай: прелестна силна прегръдка под ослепителното слънце, след като тя слезе от кораба. А вместо това сега стоеше в някакъв коридор пред асансьора на двайсет и първия етаж на Дубайския световен търговски център — изумителната офисна сграда, където се намираше американското консулство, а от двете му страни имаше служители от дипломатическата охрана.