Дженифър Пъркинс, пепеляворуса блондинка на около четирийсет години, която оглавяваше дипломатическата мисия, застана неловко до него.
— Още малко — каза тя. — Съжалявам, че трябваше да стане така, но тук… Е, макар да изглежда, че в емирството всичко е по конец, не можем да си позволим да поемаме рискове. Искаше ми се да бе възможно да я посрещнете отвън, но се вслушах в съвета на шефа на охраната. Както и да е, вече пристигат.
От дясната й страна стоеше Уендъл Фишър, възрастен и пригладен посланик, който идваше чак от Абу Даби. Той погледна Адам.
— Готов ли сте?
— Да, струва ми се. Доколкото изобщо е възможно.
Светещите номера на етажите на левия от двата асансьора показваха, че този на консулството е потеглил. Пулсът на Адам се ускори. Но когато вратите се отвориха, отвътре излязоха още служители от охраната — фалшива тревога. Жалко, че Чичо Сам не беше отделил толкова хора да я охраняват, преди да бъде отвлечена — ако пристигнеха още въоръжени агенти, коридорът щеше да се задръсти. Сега светнаха номерата на десния асансьор. Всички притихнаха. Този път трябваше да е тя.
Адам се премести, за да застане точно срещу асансьора и да бъде първият, когото ще види Морган. Нямаше голям избор на дрехи и не беше издокаран — носеше обикновени панталони с цвят каки и тъмносиньото поло, което знаеше, че тя харесва. Асансьорът дрънна, оповестявайки предстоящото си пристигане.
Най-сетне вратите се отвориха. Очите на Адам срещнаха нейните. Беше заобиколена от още въоръжени мъже с костюми, но той протегна ръце, мъчейки се да не обръща внимание на обстановката. Дори не я огледа, искаше само да я прегърне. Тя откликна на поздрава му, но когато той се опита да я притисне в прегръдката си, я усети как се сковава.
— Здравей — каза той. — Закъсня.
И изведнъж тя се прекърши. Адам чу дълбоката й въздишка и цялото й тяло потръпна — призракът на ридание. После Морган се поуспокои и зарови челото си в рамото му.
— Здравей — отвърна. — Това си ти. Добре ли си?
— Добре съм. А ти?
— По-добре, отколкото може да се очаква.
Обаче нямаха повече време, защото я оградиха от всички страни. Посланикът тръгна към нея, като се постара Морган да спази протокола и да се ръкува най-напред с него, с което я принуди да се откъсне от Адам и да се извърне към него. След това беше ред на Дженифър Пъркинс, която издърдори куп баналности за това колко се радва да я посрещне в консулството си. Адам се оказа избутан и изостана поне с четири крачки, разделен от съпругата си от цял взвод служители на сигурността.
Морган съзнаваше, че всъщност няма избор. Америка я беше спасила, макар и с малко неофициална помощ, а това означаваше, че поне засега държавата я притежава. Управлението беше разпоредило какво предстои да й се случи сега и през следващите няколко дни и тя разбираше причините. Което не означаваше, че не й беше неприятно. Бяха й обещали, че преди всичко останало ще има малко време насаме с Адам. Вместо това той едва смогна да я прегърне, преди посланикът, който в предишното си битие като бизнесмен беше правил щедри дарения за републиканската партия, да я ангажира. Що се отнася до дразнещо внимателната Пъркинс, с нейната суетна къса прическа и фалшивия й костюм „Шанел“, основната й грижа беше да се постарае да бъде достатъчно близо до Морган, за да излиза на снимките. Без съмнение си мислеше, че ще е от полза за кариерата й публично да се свърже с освобождението й.
От коридора я отведоха право в конферентната зала, където от известно време чакаха репортери и оператори. Посланик Фишър даде знак на Морган и на консул Пъркинс — той щеше да заеме централното място на подиума, а те двете щяха да седнат до него. Приближиха се и камерите забръмчаха и защракаха. Бяха й изпратили дрехи на кораба — жълта сатенена блуза, която изобщо не й отиваше, и някакви широки светлосини дънки. Но все пак по-добре да се появи облечена така, отколкото с американския военен анцуг. А междувременно специален агент Малон й беше дал много настойчив съвет — в никакъв случай да не казва нищо друго, освен колко е щастлива, че е свободна, и да благодари на дубайската дипломатическа мисия за гостоприемството.
Посланикът започна да чете изявлението си:
— За мен е удоволствие да съобщя, че Морган Купър, дългогодишен служител на Бюрото за демокрация, човешки права и заетост към Държавния департамент е освободена. Тя беше отвлечена от терористи преди повече от три месеца в ивицата Газа и днес е тук, при нас. Както виждате, тя е в добро здравословно състояние.