Разследването на нейното отвличане се провежда от няколко правителствени американски агенции и продължава. Искам да благодаря на тези агенции за огромните им усилия да осигурят освобождението й. Обаче в момента не мога да разкрия повече информация, защото разкриването на подробности по операцията може да застраши безопасността на другите.
Ще изтъкна само някои подробности. В съответствие със своята установена политика Съединените щати не са платили откуп за госпожа Купър и не са провеждали преговори с нито една терористична групировка.
Съединените щати заклеймяват хората, извършили това безобразие, и безмилостно ще ги изправят пред правосъдието. Ще продължим бдително да браним живота на всички свои граждани, особено на тези, които като госпожа Купър служат на общественото благо. Тя прояви огромна смелост и ние благодарим на Бога за нейното освобождение.
Опасявам се, че няма да отговаряме на въпроси и ще ви помоля за въздържаност, докато тя и семейството й започнат да се възстановяват през следващите месеци. Благодаря ви.
Както очакваше Морган, последва канонада от въпроси въпреки заявлението на посланика, че няма да им бъде отговорено. Тя остана достатъчно дълго, за да се усмихне пред камерата на Си Ен Ен и да каже пред протегнатия микрофон колко се радва, че е тук и че се чувства добре, преди да последва Фишър и Пъркинс и да излезе от стаята. Адам отново се озова някъде зад нея. Вървяха по някакъв коридор към другия край на консулството, възможно най-далеч от репортерите.
Морган се обърна към Дженифър Пъркинс:
— Приключихме ли? Ще имам ли най-накрая възможност да поговоря със съпруга си?
— Съвсем скоро. Един човек трябва да поговори с вас. Господин Купър, вие елате с мен, докато те разговарят, ще пием кафе. — Стигнаха до една полуотворена метална врата. — Пристигнахме. Морган, влезте там, ако обичате. Съвсем скоро ще се видим пак.
Гари Търмънд беше последният човек, когото Морган очакваше да види. Знаеше, че като неин шеф нямаше да му бъде позволено да участва в разговорите с нея, и допускаше, че уреждането на среща помежду им преди разследването не е дори по неговите манипулативни сили. Обаче ето го и него, загорял и издокаран със син ленен костюм и грейнал в широка усмивка.
— Морган. — Той се изправи и хвана ръцете й. — Затвори вратата, за да не ни снима някой, докато те прегръщам. Добре дошла, боец. Добре дошла в залата на славата на Управлението.
Тя зяпна:
— Ти! Точно ти! Как успя да уредиш да те пуснат тук?
— С Уендъл Фишър сме стари приятели. Дори повече от приятели. Навремето, докато той беше в петролния бизнес, свърши нещо дребно за мен. — Шефът й сведе поглед и духна ноктите си. — Така или иначе, искам само да ти предам възхищението на всички твои приятели и колеги. Ти си нашата знаменитост, ти си името, което мълвят всички млади служители. Страхотна работа, Морган. Ти успя. Изпълни най-трудното възможно задание — и то след като с години не беше работила на терен.
Ако вече не беше стигнала до извода, че Гари е психопат, Морган нямаше да знае как да отговори. В момента в главата й се въртеше една-единствена мисъл: че способността му да потъпква човешката почтеност е безгранична.
— Какво се опитваш да ми кажеш? Че първо заради теб едва не ме убиват, а сега ме изкарваш героиня?
— Ти несъмнено си героиня. И не знам откъде ти хрумна да твърдиш, че едва не съм станал причина за смъртта ти, когато посветих цялото си време през последните няколко месеца на това да ти отърва задника. Но, боже, ти обърна всичко в своя полза… Седни — покани я той с широк жест. — Да поговорим. Между другото, не могат да ни чуят. В случай че не си се досетила, тази стая е звукоизолирана и редовно се проверява за бръмбари.
Морган седна и гневно го изгледа от отсрещната страна на чамовата маса.
— Знам какво си направил, Гари. И знам защо.
— Добре. Изненадай ме. Но преди да стигнем до налудничавата ти представа за онова, което си въобразяваш, че съм ти причинил, моля те, обясни ми с какъв мотив. Защо ще искам да ти навредя? Между другото, нека ти кажа нещо: изглеждаш страхотно, Морган. За жена, прекарала три месеца като пленница на „Ал-Кайда“, изглеждаш наистина страхотно.
— Отидох при главния инспектор — каза тя, подминавайки язвителния му комплимент. — За начина, по който беше организирал операцията в Холандия. Ролята ми трябваше да остане поверителна, но както се досещам открай време, някой е издал информацията. И планът ти беше осуетен. Можеше просто да ме преместиш другаде и да ми напишеш лоша препоръка. Но това не ти стигаше. Искаше да ме накараш истински да страдам — не просто да ме накажеш, но да насърчиш другите, да им покажеш ясно какво се случва, когато някой се изпречи на пътя на Гари Търмънд.