Докато тя говореше, Гари клатеше глава и тихо се смееше. Когато Морган приключи, той въздъхна.
— Морган, това е откачено. Налудничаво. Не знам какво те кара да мислиш така, но според мен твърде дълго си била сама, размишлявала си и си решила, че две и две правят петстотин. Чуй ме. Да, вярно е, че научих за посещението ти при главния инспектор. Обаче, миличка, ти ми направи услуга. Честно казано, за мен е облекчение, че не заловихме онзи тип в Амстердам. Щеше само да ни създаде главоболия. И както много умно си прозряла малко преди мен, специалната екстрадиция не е начинът, по който трябва да действаме. Има своето място, но вече е отживелица.
Тя скръсти ръце.
— Глупости, Гари. Ти много държеше на тази операция. Вложи много в нея.
Гари сви рамене.
— Може и така да е. Но както ти казах, ти ми направи услуга. На кого му е притрябвало пресата и контролните комисии да му дишат във врата, още по-малко пък рицари защитници на човешките права като скъпия ти съпруг? Както и да е, специалната екстрадиция няма място в бъдещето. Бъдещето е за начина, по който приключи твоята мисия.
— Моята мисия ли? За какво говориш, по дяволите?
— Говоря за факта, че когато приятелите ни от морската пехота успяха да те освободят, те унищожиха и две изключително неприятни и много ценни мишени. Мястото, където в момента се намират Карим Муслех и онзи бял боклук германецът са извън полето на habeas corpus. Наистина няма значение кой ще спечели следващите президентски избори. Джон Маккейн, Руди Джулиани, проклетата Хилари Клинтън или, не дай си боже, онзи краен либерал, чернокожия от Чикаго. Няма да има никакво значение. Политиката се променя. Ние сме във война, която ще продължи много дълго време. Във война, когато трябва не да заловиш най-опасните си врагове, а да ги убиеш — умно, разбира се, под ръководството на Управлението, с помощта на спецчастите и на безпилотни самолети и с минимални косвени жертви. Точно това се случи на онзи бряг в Синай. Затова ти благодаря за старанието и се готви да получиш орден.
Морган дълго мълча.
— Разбирам — каза накрая. — Но дори на теб надали ще ти се размине с твърдението, че си планирал всичко. Моята „мисия“, както се изрази, беше едно садистично извращение. Дори да не беше рискувал моя живот, рискуваше тайните на Управлението. Кой знае какво щях да издам, ако по една случайност човекът, който ме разпитваше през повечето време, не се оказа приятелски йордански агент? Ти щеше да застрашиш живота на наши агенти. Ами ако Карим ме беше отвел в Йемен?
Гари се усмихна.
— Е, не те отведе, нали? А що се отнася до чудесния Абу Мустафа, защото той беше човекът, който те разпитваше, нали, сигурен съм, че ще се зарадваш да узнаеш, че той се възстановява в болница на ХАМАС. Да се надяваме, че няма да му се случат злополуки на път за дома.
— Заплаха ли отправяш?
— Не, разбира се. Просто му пожелавам да се радва на добро здраве. И с облекчение се надявам, че можем да му вярваме да си държи езика зад зъбите.
— Гари, изтезаваха ме и на няколко пъти едва не ме убиха.
— Знам. И се справи великолепно. Още една причина толкова да се гордея с теб.
— Ами твоят прочут преврат на ФАТАХ? Планът ти да смажеш ХАМАС?
— Допускам, че историческите сили, с които се опитваме да се борим, са твърде силни — както сочат собствените ти доклади от мястото на събитията. Случват се гадости. Трябваше да се вслушаме по-внимателно в теб. Още едно нещо, с което трябва да се гордееш. Както и да е, майната им на ХАМАС. Не ги харесваме особено, но не са пряка заплаха за интересите на САЩ. Обаче „Ал-Кайда“ на Арабския полуостров, е, те са сериозна заплаха. А сега очистихме един от най-важните им хора заедно с онзи позьор Карим. Следователно целта на мисията на човек трябва малко да се променя. Понякога трябва да проявяваме гъвкавост.
Морган не се връзваше на глупостите му.
— Вече ти казах, Гари. Знам какво си направил. Знаел си, че Карим ме е познал, и си можел да отмениш операцията. Обаче направи така, че да замина за Газа, макар да си знаел, че ще бъда отвлечена. Знаел си, че надали ще се върна.
Гласът на Гари остана тих и равен, но тонът му беше безпогрешно заплашителен:
— Госпожо Купър, съветът ми е по-прецизно да подбираш думите. Знам, че си преживяла огромен стрес, но отправяш необосновани обвинения, за които нямаш никакви доказателства, и ако ги повтаряш, никой няма да ти повярва.