— Сигурен ли си, Гари? Не поемаш ли огромен риск?
Той скръсти ръце и ги положи усмихнат върху масата.
— Ето какво. Не само знам, че си се чукала с агента си Абдел Насър. Имам и диск със запис как го правите. ЦРУ порно, в което ти си звездата. Така че ето какво ще направим. Засега само трима души знаят за това видео — аз, Юджин и Майк. А, за малко да забравя. И съпругът ти го гледа. Още когато пристигна в офиса на Управлението в Тел Авив, Юджин прояви немарливостта да го пусне на Адам в кабинета си, преди да провери какво съдържа. Е, ще се радвам нещата да си останат така — нашата малка тайна. Нищо няма да разгласим. Можеш да се прибереш у дома, да си получиш ордена и да решиш дали искаш да възобновиш кариерата си. Ако предпочетеш да се насочиш към друг сектор, ще ти напиша прекрасна препоръка.
От друга страна, можеш да отидеш при главния инспектор или при който друг поискаш, и можеш да повториш измислените си обвинения. В този случай няма да отрека, че има възможност записът да бъде разпространен в Лангли, където, ако не ме лъже паметта, сексът с агент, докато си под прикритие, се смята за достатъчно сериозно нарушение и основание за уволнение. А и кой знае още къде може да се озове записът. Изглежда, един британски таблоид вече е надушил за него — попитай съпруга си. И така, казах достатъчно. Няма нужда да ми съобщаваш решението си, но то е в твоите ръце, Морган, в твоите ръце.
Морган отново беше в банята. След срещата си на четири очи в консулството лицето й беше бледо и не беше продумала нито дума. По време на нелепата официална вечеря в резиденцията на Дженифър Пъркинс тя три пъти става от масата — Адам беше сигурен, че отива да повръща. И вече сам се убеди — чуваше позивите й, макар че нямаше какво да изхвърля. Пусна водата в тоалетната и явно се опита да прикрие миризмата, като си изми зъбите. Най-сетне излезе, прекоси покрития с плочки под на стаята им, облечена с взета назаем пижама. Адам затвори дървените венециански щори, закривайки гледката към оградения с палми басейн и блещукащите кули на града. В стаята имаше само голямо легло, съвременен скандинавски гардероб и малко писалище от чам, цялото в петна. Морган триеше лицето си с кърпа. Адам забеляза, че очите й още са влажни.
— Извинявай — каза тя. — Не съм свикнала с толкова питателна храна. Но по-добре да я изхвърля сега, отколкото в самолета.
Той стана и посегна да я прегърне.
— Възстановяването ще отнеме време. Като имам предвид какво си преживяла, никак не ми е чудно, че ти е толкова трудно. Обаче имаме време. Колкото ти е необходимо. Ела тук.
Тя го отблъсна.
— Не, Адам, не искам да ме прегръщаш. Остави ме на мира. След няколко часа трябва да ставаме. Нека се опитаме да поспим.
— Опитвам се да помогна. Обичам те, Морган. Моля те, допусни ме до себе си. Ако започнем да споделяме всичко това, ще ни бъде по-лесно.
Забрави, ясно? — внезапно избухна тя гневно. — Ти ме предупреди, че ще стане така, а аз не те послушах. И ето че се случи. Както винаги се оказа прав. Сигурно ти е приятно. — Тя седна на леглото, а той я последва и се настани с кръстосани крака до таблата.
— Морган, споровете, които имахме, преди да заминеш за Газа, вече нямат никакво значение. Те са зад нас. Важното е ти да се оправиш и да преодолеем всичко случило се. А после ще се опитаме да поискаме сметка на онези, които са отговорни за отвличането ти.
— Спести ми адвокатските приказки, става ли? Няма да стане. А за преодоляването на травмата ще говоря с психолога в Управлението. Адам, време е да спрем да се преструваме. Получихме най-ужасното доказателство, че вече нямаме брак. Оценявам какво направи, за да ме спасиш. Без теб сигурно щях да съм мъртва. Но това не означава, че трябва да продължим да живеем заедно. Нека поне веднъж погледнем истината в очите. Вече не ни свързва нищо. Да не удължаваме агонията, защото така само влошаваме нещата. Признай го, всичко помежду ни приключи.
Още от мига, в който я видя пред асансьора, за Адам беше ясно, че възстановяването на връзката им ще бъде невъобразимо трудна задача. Ала му се струваше очевидно, че страданието и гневът на Морган имат съвсем скорошен източник — нов фактор, липсвал преди.
— Случи ли се нещо по време на тази среща? Когато отиде в онази стая след пресконференцията?
— Да, случи се нещо. Срещнах се с Гари Търмънд. Знам, че и ти си се запознал с него. Както обикновено той е много убедителен.
Адам преглътна.
— Е, какво ти каза?
— Както те помолих преди малко, време е да спрем с преструвките. Знам, че ти е известно за връзката ми, известно ти е също, че Гари също знае. В доста по-големи подробности, отколкото е добре за всички. Всъщност не бях влюбена в човека, с когото спах, но го смятах за мил и храбър и силно се увлякох по него. А проблемът, пред който трябва да се изправим, е, че причината за тази моя връзка е фактът, че с брака ни беше свършено. До днес, когато Гари Търмънд ми съобщи, нямах представа, че ти си научил, за което ужасно и дълбоко съжалявам. Но в крайна сметка и двамата трябва да поемем отговорност за случилото се.