— Здравей, Джо, как върви? — постара се да звучи безгрижно както обикновено.
— Добре. А ти как си? Обадих се в кантората и Естел ми каза, че се е наложило да се прибереш. Всичко наред ли е?
— Разбира се, Джо. Всичко е на шест.
— Е, мисля, че трябва да се видим за последно съгласуване. Ще можеш ли да отделиш няколко часа утре следобед? Да кажем, че започнем към един и половина?
— Няма проблем, Джо. Ще се видим тогава.
Адам никога не беше имал толкова претоварен работен график. След като приключеше с Ахмад Махмуд, веднага щеше да се заеме с дело относно затворниците в Гуантанамо. Обаче децата бяха на училище чак във вторник следващата седмица, защото пролетната ваканция се сливаше с почивните дни за Великден. Запита се дали да не се обади на майката на Морган. Но макар да беше сигурен, че тя веднага ще пристигне, направо му призляваше, като си представеше как тя уханно ще се носи из къщата с коприните и кафтаните си. Така или иначе, напразно изпада в паника, напомни си той. Не за пръв път Морган изчезваше безследно по време на някое свое тайно делово пътуване, а допуснеше ли Шери да се настани в спалнята им за гости, тя най-вероятно щеше да остане със седмици, да готви безвкусни вегетариански гозби и да пълни главите на децата с незрял ню ейдж мистицизъм.
Най-напред трябваше да организира следващите няколко сутрини. Адам вдигна телефона и се обади на Мила. Съдейки по смеха и музиката отсреща, тя явно беше на коктейл.
— Здравей, Мила, Адам е. Морган още не се е върнала и надали ще си дойде преди края на седмицата. Можеш ли да продължиш да идваш извънредно?
— Знам, Адам, имаш дело във Върховния съд. Знам колко е важно. — Говореше завалено, може би беше пийнала. — Извини ме, поканила съм приятели след семинара. Не се тревожи, Адам. Утре в седем и половина съм там.
Адам се стресна — Ейми изскочи пред него.
— Татко, сигурен ли си, че мама е добре?
— Да, миличка, сигурен съм.
— Там, където е мама, има много лоши хора, нали?
Той се опита да си припомни правилния и оптимистичен сценарий, който му вършеше работа от години.
— Не са лоши, милинка. Може и да не са съгласни с Америка, но историята е сложна и те смятат, че в миналото сме се отнесли несправедливо с тях. Разбира се, това не прави всички американци лоши, въпреки че някои от нас са заблудени.
— Татко, аз съм на десет. Чета „Уошингтън Поуст“. Понякога хората, които живеят там, където е мама сега, правят жестоки и подли неща и аз искам само да се уверя, че не ги правят с нея.
Гърлото на Адам се стегна.
— И аз, Ейми, и аз. Но честно, миличка, сигурен съм, че тя е добре. Просто е заета.
— Добре де, обаче вече трябваше да сме в къщата на Сара и Бен.
Адам погледна с копнеж дигиталния часовник на компютърния екран. Надали щеше да се заеме отново с делото на Махмуд, преди децата да легнат.
Ронит Васерман живееше на по-малко от пет минути с кола в просторна къща на две нива, почти имение. Синът й Бен и дъщеря й Сара бяха на възрастта на Чарли и на Ейми и учеха в същото училище. Рони, както я наричаха приятелите, беше една година по-голяма от Морган, но макар че беше висококвалифициран адвокат като Адам, напоследък беше само домакиня. През последните пет години тя се справяше с трудната задача сама да отглежда децата си. Съпругът й Тео беше двайсет години по-възрастен от нея и главен партньор по съдебните спорове в правната кантора на Адам. Обаче Адам не го познаваше. Година преди Ейми и Сара да тръгнат на училище, Тео Васерман починал от мозъчен кръвоизлив, след като бил нападнат по време на кроса си в един от отдалечените участъци на Рок Крийк Парк. Нападателите му така и не бяха заловени. За щастие той имаше солидна застраховка.
Рони отвори вратата по джинси и розов кашмирен пуловер и в същия миг всички четири деца изчезнаха — Чарли и Бен отидоха да играят компютърни игри на горния етаж, а момичетата излязоха да ритат топка в огромната градина на семейство Васерман. Рони прегърна Адам сърдечно:
— Е, как е днес любимият ми адвокат кръстоносец?
Той отвърна на прегръдката и усети свежото ябълково ухание от лъскавата тъмнокестенява коса на Рони.
— Бил съм и по-добре — отвърна. — В момента работата на Морган създава известни затруднения.