— Извън всякакво съмнение неправомерно интернираните след Гетисбърг са били смятани за врагове на Съединените щати точно както и клиентът ми сега — каза Адам. — Но силата на изискването подобни твърдения да бъдат подлагани на проверка не отслабнала с годините въпреки вероятно още по-мащабната заплаха, надвиснала над нас.
Той седна и в залата се възцари тишина за повече от секунда.
Най-сетне изпитанието приключи. Адам знаеше, че пресата ще го очаква на белите мраморни стълби отвън, и реши да каже само, че е аргументирал случая на клиента си и ще очаква отговора на Върховния съд. Само че преди това, докато събираше документите си и се готвеше да си тръгва, до него застана Майк, облечен както и предния ден в безличен костюм от някоя търговска верига.
— Здравей, Адам. Само проверявам как върви? Децата добре ли са?
— Има ли новини? Получихте ли потвърждение, че е отвлечена? Знаете ли нещо повече?
Майк докосна ръката му.
— Съжалявам, приятел. За момента не мога да ти кажа нищо повече. Обаче ти се справи чудесно. Морган щеше много да се гордее с теб.
За изненада на Адам Майк му се усмихна широко, оголвайки зъби, и му намигна, после вдигна предупредително показалец пред устните си:
— Шшшт. Не казвай на Гари, но не всички в нашата сфера са на неговото мнение по въпроса. Както ти казах вчера, ти, аз и Морган сме в един отбор.
И преди Адам да отговори, той си тръгна.
Рони знаеше, че също като съпруга й преди време Адам ще се върне изтощен от битката си във Върховния съд. Затова му бе казала, че ще донесе продуктите и ще приготви вечеря в дома му. Така той щеше да може да пийне, без да се притеснява как ще шофира до къщи. Докато тя приготвяше касуле, той пи джин с тоник, а на вечеря изпи по-голямата част от бутилка каберне. Накрая децата отново изчезнаха. Рони и Адам седяха край масата в трапезарията на зимната градина, загледани в остатъците от храната.
— Ако пътят към сърцето ми минаваше през стомаха, щях да съм лудо влюбен в теб — каза Адам. — Може и да съм провалил делото, но ако за Махмуд изобщо има някаква надежда, тя е благодарение на теб.
— Това са глупости и ти го знаеш — отговори тя. — Нищо не си провалил. Прекарал си обичаен за Върховния съд ден, това е. А що се отнася до децата, направила съм каквото всеки, достоен да се нарече твой приятел, би направил.
— Всъщност не това имах предвид, колкото и да съм ти признателен. Не. Говорех за онази вечер, когато спомена за делото от времето на Гражданската война. Цитирах го пред съдиите и честно казано, това беше кулминацията на аргументацията ми.
Рони беше ходила на фризьор. Вместо обичайните джинси носеше къса кремава плетена рокля и на бледнеещата вечерна светлина очите й приличаха на тъмни и загадъчни езера. Той съвсем открито я гледаше, докато тя кръстосваше стегнатите си загорели бедра и грееше от удоволствие. Все още усмихната, тя сложи длан върху неговата.
— Е, Адам Купър, ти наистина изпълни със смисъл деня ми — не, седмицата ми, дори годината ми! Толкова се радвам, че си го използвал, и още повече — че е свършило работа. — Все още с ръка върху неговата, Рони замълча. — И ти благодаря, че изобщо го спомена толкова великодушно — преди познавах много големи клечки, които обичаха да си присвояват идеите на колегите си. Но, Адам, не мислиш ли, че е време да поговорим за случващото се тук? Знам, че преживяваш труден момент. Според мен е страхотно, че успя да подготвиш случая и изобщо да се изправиш пред Върховния съд. Но надали е от полза да сдържаш всичко в себе си. Позволи ми да бъда твоята опора. Знам какво е да изгубиш някого. Говори с мен, Адам.
За втори път този ден Адам усети, че се изпотява.
— Вероятно не е каквото си мислиш — измърмори той. — Малко ми е трудно да говоря за това.
— Морган не за пръв път се прибира със закъснение от делово пътуване, нали? Кой знае защо помня, че последния път, през февруари, закъсня с два дни. Да, добре, тогава не ти предстоеше да се изправиш за пръв път пред Върховния съд, но беше доста зает. А сега? Хрумвало ли ти е, че може би се опитва да ти изпрати някакво послание — например, духай супата, съпруже! — Рони стисна ръката му. — Напоследък, когато ви виждам заедно, за мен е очевидно, че нещата не вървят добре. Преди изглеждахте толкова близки. Отвън никога не можеш да разбереш какво се случва в един брак, но според мен е ясно, че нещо се е променило. Може и наполовина да си наследник на британския стоицизъм, но понякога е полезно да споделиш. А ако съм схванала нещата напълно погрешно, моля за извинение.