— Не, не, всичко е наред. Засега можем само да чакаме съдиите да вземат решение. Всъщност посещението ми е лично. Искам да ви помоля за услуга. Но преди това ми обещайте, че ще бъдете дискретна, независимо дали ще откриете нещо или не. Не бива да казвате на никого за какво сме разговаряли.
Тя обърна длани нагоре.
— Разбира се, имате думата ми.
— Имате ли приятели, роднини, някой приближен на борбата в Палестина? Някой, който би могъл да ме свърже с човек, способен да ме отведе до влиятелните и осведомени хора?
Безпогрешно разпозна изражението на Нуха — страх.
— Адам, знаете, че след ареста на Ахмад не се забърквам с политика. Имам си работа, практикувам си религията, старая се да помагам на семейството си. Подкрепям Ахмад, това е всичко.
— Трябва ми само едно име, телефонен номер…
— Моля ви, не искайте това от мен.
Адам нямаше друг изход:
— Не бих ви молил, ако не се налагаше. Подозирам, че жена ми е в беда. Може би ще успеете да й помогнете.
— Жена ви ли? В каква беда?
Той вече беше казал достатъчно.
— Е… ще ми бъде полезно да поговоря с някого, който може да ми помогне да проверя нещо.
Нуха пое дълбоко въздух.
— Може би ще успея да ви дам име, телефонен номер. Обаче не искам да говоря за тези неща по телефона.
Адам вече си беше отворил нов имейл адрес в интернет. Написа го на листче и й го подаде.
— Ако намерите нещо, открийте нов имейл адрес на компютър, който обикновено не използвате, в интернет кафене или някъде другаде. После ми изпратете съобщение на ето този адрес. Напишете като тема „рускиня търси делови възможности“ и ще знам, че е от вас.
Адам не забеляза, че през цялото време Ейми ги слушаше внимателно. Осъзна грешката си едва когато отново излязоха на стълбите.
— Какво става, татко? — попита тя. — Каза на онази жена, че мама може да е в беда. Какво имаше предвид? Каква беда? Тя добре ли е?
— Беше разговор между двама възрастни. Мисля, че не си чула добре.
— Татко, да не мислиш, че с Чарли сме глухи?
— Виж, не мога да ви кажа нищо ново, което вече не знаете. Но се надявам приятелката ми да ни помогне да върнем мама у дома.
— Не разбирам. Жена, която живее в жилищен блок в Александрия, Вирджиния? Какво имаш предвид?
— Знам, че в момента сигурно ти е трудно да разбереш. Да се връщаме в колата.
Ейми явно се измъчваше от дни. Тревогата и потиснатостта й подчертаха още по-ясно, че настояването на Гари Адам да крие истината от децата си е нелепо и неоснователно.
— Татко, вече не сме бебета — заяви дъщеря му, докато крачеха по тревата. — Говори открито с нас. Изпращаш ни в най-добрите училища, помагаш ни с домашните, говориш с учителите ни и знаеш, че всъщност и двамата сме доста умни. Затова престани да се държиш с нас като с идиоти. В каква беда е мама?
Адам погледна към Чарли. Той вървеше, вперил поглед право напред, сякаш се опитваше да не слуша. Обаче по страните му се стичаха сълзи.
— Хайде да се качим в колата — предложи Адам. — Там ще поговорим.
Нямаше избор. Трябваше да им каже истината. Когато влязоха в колата, той се извърна с лице към тях.
— Ейми, Чарли, извинявайте. Трябваше да ви го кажа по-рано. Обаче това, което ще ви разкрия сега, трябва да си остане наша тайна. Не бива да го споделяте с никого. Ясно ли е?
Ейми само кимна, внезапно притихнала. Опитваше се да не плаче, но прехапа устни.
— Както знаете, мама работи за американското правителство. В момента шефът й я е помолил да отиде на едно място, което се казва Газа. То е до Израел, а хората там се наричат палестинци. Ние — тоест аз и хората, с които работи мама — мислим, че има вероятност тя да е била отвлечена, да е била заловена от някого и затворена против волята си, като в затвор. Ще направим всичко по силите си да я намерим — не само нейните колеги, но и аз. Струва ми се, че мога да помогна благодарение на хората, които познавам покрай работата си. Затова дойдохме тук да се срещнем с моята приятелка. Нейните близки също са палестинци и тя сигурно би могла да ме свърже с някого, който знае нещо.
В очите на Чарли се четеше смесица от болка и удивление и за кратко удивлението взе връх.
— Да не искаш да кажеш, че тайни агенти търсят мама? Хора от ЦРУ?
— Да, Чарли. Точно това искам да кажа. И те уверявам, че много ги бива!
— О, тате! — Мина известно време, преди момчето да осъзнае чутото. Но после се разхълца: — Тате, тате! Ами ако не я намерят? Искам мама да си дойде!
— Значи мама е била отвлечена от терористи — отбеляза Ейми. — От хората, които мразят Америка и ни нападнаха на единайсети септември. Така ли?