— Кадер! — провиква се Адам. — Изведи всички навън. Сградата сигурно е опасна, може да се срути, а и терористите сигурно още са вътре.
Униформата на Кадер е потъмняла от кръв, но доколкото Адам може да прецени, не неговата — явно е бил предпазен от хората отпред, поели пълната сила на удара. Леко се олюлява, зашеметен. Обаче изпълнява нареждането на Адам и дава първите признаци, че се опитва да овладее положението, крещейки заповеди на Рафик и на останалите мъже от ХАМАС във фоайето да изведат всички на откритото място навън до тунела. Нарежда на двама военни да започнат да претърсват апартаментите, за да се уверят, че всички са излезли, но да се качат само до третия етаж. Накрая излиза от блока и се отдалечава от безредието и врявата. Вади мобилния си телефон, вероятно за да повика помощ. Евакуацията най-сетне приключва и Адам отива при него пред сградата.
— След няколко минути ще пристигнат пожарната и няколко линейки — казва Кадер. — Това беше самоделна бомба. Бяха опънали кабел в основата на стълбите към покрива, свързан с ръчна граната, залепена за мина от минохвъргачка. Някой от качващите се по стълбата опънал жицата и тя взривила граната, която пък на свой ред взривила мината. Аз бях отзад. Качвахме се по стълбите. Четирима от хората са добре. Мисля, че всички останали са мъртви. — Думите му звучат по-скоро като ридания. — Досега не съм виждал такава бомба в Газа. Прилича на онези, които „Ал-Кайда“ прави в Ирак… А сега избиха толкова много мюсюлмани.
— А Морган? Къде е Морган? Кадер, беше ли в апартамента, където са я държали? — Адам не може да овладее паниката си. — И тя ли е пострадала? Мъртва ли е?
— Не съм влизал в апартамента. Опитвах се да сваля долу всички, които не бяха ранени. Съжалявам. Сега ще отидем да проверим. Имам фенерче.
Следвани от Рафик и от четирима от хората на Кадер, двамата с Адам тръгват нагоре по стълбите с извадени оръжия. Дори във фоайето Адам чува отгоре да долитат стенания. Само Кадер има фенерче, а мракът зад него е задушаваш и трябва да се ориентират опипом. Когато стигат на втория етаж, твърдата каменна повърхност става мокра. Това е само началото на лепкава завеса от кръв, алени изпарения от хората горе, попаднали в центъра на експлозията.
Още по-нагоре бледнеещата лунна светлина и разпукващата се зора им осигуряват още малко видимост. Покривът над стълбището е взривен и отгоре зее кратер, в чийто ръб опасно се крепи горният край на стълбите. На третия етаж, точно в основата на следващите стъпала, двама от хората на Кадер са проснати неподвижно, явно изтласкани от силата на взривната вълна, защото нямат видими наранявания. На горния етаж, един етаж под покрива, стигат до мястото, където вероятно се е намирала бомбата. Тук са загинали още седем-осем човека. Адам вижда скалп с коса, ръка, откъснат крак. Телата препречват кръвта, която се стича от тях, и се образуват дълбоки локви, от които тя се стича надолу по стълбите. Без да продума, Кадер дава знак на Рафик да провери покрива. Някъде отгоре Адам чува как някой с мъчителна агония отронва дума: умму, „майко“. Горе явно има и нещо дървено, което мирише на изгоряло.
Кадер посочва отвъд телата до вратата на един от апартаментите на четвъртия етаж. Площадката е с Г-образна форма, която я е предпазила от взрива.
— Ето този — казва той и натисва бравата.
Тутакси зад вратата се разнася на арабски и на английски:
— Кеф! Стой!
Кадер и Адам се споглеждат. Кадер изругава продължително на родния си език и получава дълъг отговор.
— Казва, че в апартамента има друга бомба — обяснява Кадер. — Жичката е зад вратата — провиква се нагоре по стълбището към Рафик, чието лице се появява на ръба на кратера. Подхвърля им швейцарско военно ножче.
— Трябва да отрежем жичката и да обезвредим бомбата. Тези ножички ще свършат работа — пояснява Кадер. — Онзи отвътре казва, че жичката всъщност е конец за почистване на зъбите. Вярвам му. Чувал съм, че така правят, когато бързат.
— Внимавай, за бога — казва Адам. Неволно стаява дъх, докато Кадер бутва вратата. За щастие тя се отваря навън. Арабинът се привежда, издърпва ножичката и прерязва белия конец.
— Можеш да влезеш.
Адам влиза след него, насочил напред пистолета си с две ръце, и се завърта на едната и на другата страна, както е виждал по филмите, за да покрие цялото помещение. Капаците на прозорците са отворени и небето навън вече не е черно, а започва да посинява. По средата на стаята има укрепление от чували с пясък — гнездо на тежка картечница. Оръжието е останало неизползвано. Освен Адам и Кадер в стаята има само още един човек, мъж с жълтеникаво лице и брада, на средна възраст, облечен с изцапана бяла галабия. Свлякъл се е до едната стена, до самоцелната бомба. От изходните рани на коленете му тече кръв. Съдейки по вече изтеклото количество, изглежда е прострелян отдавна. Вдига ръка за измъчен и болезнен поздрав.