— Здравейте, казвам се Абу Мустафа. Ти сигурно си Адам Купър. Много съм слушал за теб. Съжалявам, съжалявам за всичко. Госпожа Купър не е тук.
— Какво сте направили с нея, копелета? Къде е тя? Какво се е случило, за бога?
— Тя е добре. Жива е и не е ранена, но я отведоха. Карим, Акил и останалите. — Човекът се сгърчва от болка. — Всички заминаха.
— Къде са я отвели?
— В Египет. През тунела. Опитах се да ги спра. Щях да ги застрелям с картечницата, обаче Карим се оказа твърде бърз. Мисля, че е чул разговора ми с жена ти. Нахлу в стаята, когато не бях готов, и опря пистолет в главата ми, докато един от хората му ме простреля в коленете. После отведоха Морган и заложиха бомба на стълбите и в този апартамент. Знаеха, че идвате. Карим има източник в разузнаването на ХАМАС. Знаеше, че ще се опитате да нападнете от покрива. Приятелите му ще го чакат от египетската страна в Рафа. Мисля, че са йеменци. Имат камион. Не знам къде ще отидат.
— В тунела ли? Как са я свалили в тунела? — пита невярващо Адам. — Той е навън, на открито, а хората на ХАМАС го пазеха. Аз бях с тях, а преди това го наблюдавахме от часове. Не може да са тръгнали натам.
Абу Мустафа клати глава. Всяка следваща дума, която изговаря, му струва още по-голямо усилие:
— Не през тунела отвън. Той е за контрабанда, за бизнес. Има друг тунел. Вътре в сградата. По-малък. Входът му е в мазето. Роднините на Карим. Те живеят тук, те са го изкопали. Моля ви, дайте ми вода. Там има бутилка.
Кадер донася бутилката, развърта капачката и я допира до устните на Абу Мустафа. Той отпива глътка, въздъхва тежко и явно течността го съживява. Отново заговаря, този път с по-уверен глас, сякаш току-що си е спомнил нещо:
— С тях е Абдел Насър.
— Абдел Насър ли?
— Нейният палестински агент.
Значи Морган е с любовника си. Дори в този критичен момент Адам е обзет от почти забравени емоции — болка и гняв.
— Знам кой е — бързо отговаря той.
— Него го държаха в друг апартамент. Не знаех, че е тук, преди да заминат. Болен е. Мирише много лошо. Простреляли са го в краката, преди да го заловят. Ако Морган не проговори пред Карим, той е способен да му отсече главата. Преди време, когато тя записа видеото, той опря нож в гърлото му и го заплаши. Затова тя призна.
— Кога тръгнаха? Колко преднина имат?
— Немного. Не съм сигурен, но мисля, че преди по-малко от час.
— Ами ти? Къде е твоето място в тази история?
— Аз съм нищо. — Абу Мустафа изглеждаше съвсем обезверен. — Искам да си отида у дома. Стига ми толкова. Искам да се прибера у дома. В Аман. — Гласът му отново заглъхва, той сякаш всеки момент ще изгуби съзнание. Затваря очи, но устните му продължават да се движат и Адам се напряга да го чуе на фона на врявата отвън: сирени, още викове, бръмченето на дизелови автомобили, които пристигат с висока скорост и спират. По време на кратко затишие разбира, че Абу Мустафа нашепва имената на децата и на съпругата си, разговаря с тях тихо на арабски, все едно са тук, с него.
— Кадер, трябва да помогнем на този човек. Който и да е, не заслужава да умре.
Кадер кимва.
— Ще наредя на хората си да му окажат първа помощ и да го откарат в болницата. Обаче отсега те предупреждавам, че той не ми е приоритет.
Когато се връщат във фоайето, точно отпред, срещу главния отвор на тунела отвън, се натъкват на врата, която води към мазето. Там Адам вижда две линейки, които вече са пристигнали от Рафа и от Хан Юнис, заедно с камиони и джипове — военните подкрепления на ХАМАС. Във фоайето се стичат мъже и започват да се качват по стълбите — военни и парамедици от „Червения полумесец“. Кадер излиза навън и се качва в каросерията на един от камионите, където успява да се преоблече и да замени окървавената си униформа с обикновена черна риза и джинси, които не са му по мярка. Освен това намира два големи и мощни фенера. Подава единия на Адам. Връща се след по-малко от минута.
— Готов ли си? — пита Кадер.
— Повече от това няма накъде.
Кадер избира двама човека от новопристигналите и им дава знак да го последват заедно с Адам. Отваря вратата и четиримата започват да се спускат. Адам държи фенерчето с лявата си ръка, а пистолета — с дясната.