По средата на стаята лежи предметът, причинил цялата разруха. Тухла, увита в лист хартия, прикрепен с ластик. Колко оригинално.
Отивам до нея, разритвайки пътьом стъклените отломки, и я вдигам. Разгъвам листа. Той е тънък и разчертан на редове, явно откъснат от ученическа тетрадка. Като за поздравително послание, правописът му леко куца: МАХАИ СЕ, САКАТ ПЕДАЛ.
7.
Разбираш, че си остарял, щом ченгетата започнат да ти се струват твърде млади. Не знам какво означава, ако ти изглеждат и твърде дребни.
Взирам се някъде далеч под себе си в полицай Черил Тейлър. Поне мисля, че така се е представила. Тонът ѝ е рязък, а поведението — хладно. Като цяло оставам с впечатление, че би предпочела да не е тук. Може би я отвличам от някой голям обир или от вечерното и кафе с поничка.
— Значи казвате, че тухлата е била хвърлена през прозореца ви в осем нула седем тази вечер?
— Да.
Оттогава е минал цял час, така че виновникът е имал предостатъчно време да се скрие. От друга страна, и аз съм имал време да си сменя джинсите.
— Видяхте ли нещо?
— Видях голяма червена тухла насред току-що отоплената си стая.
Тя ми хвърля поглед, с който съм свикнал. Често го получавам от жените.
— Имам предвид, нещо друго?
— Не, но чух мотопед да отпрашва с мръсна газ.
Тя си записва нещо в бележника, после се навежда и взема тухлата.
— Няма ли да я отнесете в участъка, да я проверите за отпечатъци или нещо подобно? — питам.
— Тук е Арнхил, а не „От местопрестъплението“ — поставя я обратно полицайката.
— О, да, разбира си. Извинете, за момент ми хрумна, че може би се интересувате от залавяне на извършителя.
Личи си, че ѝ иде да отвърне с пиперлива реплика, но се сдържа. Вместо това протяга ръка.
— Бележката?
Подавам ѝ я и тя я изучава.
— Граматиката не е блестяща.
— Всъщност — отбелязвам — не смятам, че става въпрос за грешка. Според мен е направено нарочно, за да ме заблуди.
Едната ѝ тънка вежда се повдига.
— Продължете.
— Аз съм учител по английски — пояснявам търпеливо — и съм се нагледал на правописни грешки. Това не е грешка, която учениците правят. Никой не пропуска чертичката на Ѝ.
Тя размисля върху чутото.
— В такъв случай, досещате ли се кой би сторил подобно нещо? Някой враг, човек, който ви има зъб?
Едва не се изсмивам на глас. С лопата да ги ринеш, казвам си. Почти съм сигурен, че това е дело на Хърст или някое от приятелчетата му. Но нямам свидетели, нито доказателства, а и предвид разговора си с Хари сутринта (господи, нима е било едва сутринта?) не искам да излагам на риск работата си. Поне засега.
— Господин Торн?
— Ами всъщност аз едва се нанесох. Още не съм имал време да ядосам много хора.
— Но изглежда, работите по въпроса.
— Правя каквото мога.
— Добре, ще се заемем със случая, но вероятно са просто хлапета. И преди сме имали проблеми с деца от вашето училище.
— Така ли? Какви?
— Обичайните. Вандализъм, хулигански прояви.
— Ех, връщате ме назад към младостта.
— Ако желаете, може да изпратим колега да им изнесе лекция за социалната отговорност и други такива неща.
— Ще има ли полза според вас?
— Последния път, когато партньорът ми го направи, някой му спука и четирите гуми.
— Тогава по-добре недейте.
— Чудесно. Ето входящия номер на произшествието, за застрахователни цели. Ако се случи още нещо, не се колебайте да ни звъните.
— Благодаря.
На вратата тя поспира в колебание.
— Вижте, не искам да правя вечерта ви още по-неприятна…
— Няма да е лесно — отвръщам, спомняйки си за пъплещите хлебарки.
— Някой осведоми ли ви за станалото тук?
— Имате предвид убийството?
— Значи знаете.
— Беше споменато.
— И не ви притеснява?
— Не вярвам в призраци.
През лицето ѝ преминава странно, напрегнато изражение и аз изведнъж се сещам.
— Вие сте открили телата, нали?
— С партньора ми пристигнахме първи на местопроизшествието, да — отговаря след кратка пауза.
— Трябва да е било доста тежко.
— Налага се да го вършим. Част от работата ни е.
— Но все пак не бихте живели тук?
Тя свива рамене.
— Кръвта никога не се отмива напълно. Независимо колко препарат използваш и колко силно търкаш. Винаги си остава, дори ако не я виждаш.
— Благодаря, много утешително.
— Вие сам попитахте.
— Ще позволите ли да ви питам още нещо?