— Знам — подхвърля Бет, забелязвайки, че оглеждам обстановката. — Винаги те водя на най-изисканите места.
— Всъщност тъкмо си мислех, че в тоалетните сигурно още ухае на моето повръщано.
— Колко очарователно. Забравих, че си отрасъл тук. Е, не буквално тук вътре.
— Защо, може и така да се каже.
— Значи е било любимото ти заведение?
— Официално не, защото бях още малък да ми сервират алкохол. Но неофициално… съдържателят не придиряше много за тези неща.
Обръщам се към бара, като почти очаквам да зърна Джипси зад него. Но вместо това млада жена с огромни обеци на ушите и коса, прибрана на толкова стегната опашка, че веждите ѝ изглеждат опънати против волята им, се зъби подканящо насреща ми.
— К’во ще обичате?
— Само диетична кола, моля — казва Бет.
— Нека бъдат две — допълвам неохотно, поглеждайки с копнеж към уискито. — И менюто, ако обичате.
— Предлагаме хамбургер със сирене, хамбургер с шунка, пай със свинско и пържени картофки.
Тя ме гледа вторачено и дъвче дъвката си.
— За мен хамбургер със сирене и картофки, моля — обажда се Бет.
— И за мен същото.
— Десет и шейсет.
Отношението ѝ към клиентите може да куца, но смятането ѝ е без грешка. Бет започва да рови из чантата си.
— Не, не се притеснявай, аз черпя — спирам я. После бъркам в джоба си и смръщвам чело. — По дяволите, забравил съм си портфейла у дома.
— Спокойно, няма да ме разориш.
Усмихвам се с леко гузно усещане. Но само леко.
Плащаме и си намираме места — без особен труд — в един ъгъл до прозореца.
— Е — подхващам, докато тя отпива от колата си, — беше започнала да ми разказваш за Джеръми?
— Да. Всъщност няма кой знае какво за разказване. Момчето е умно, атлетично, симпатично и садистично малко лайно. Но всеки път му се разминава, заради баща му.
— Стивън Хърст.
— Познаваш ли го?
— Бяхме съученици. Чувам, че сега бил в градския съвет?
— Да. А нали се досещаш какви хора се уреждат на подобни служби.
— Такива, които са искрено загрижени да помогнат на обществото?
— И задници, използващи лостовете на властта, за да придвижват собствените си интереси.
— Боже, в коя ли категория попада Стивън Хърст?
— О, той е света вода ненапита. Нали си в течение с плановете за старата каменовъглена мина?
— Доколкото знам, на нейно място искаха да правят парк.
— Именно. Е, една от причините проектът да буксува е нашето приятелче Хърст.
— Как така?
— Уж поради затруднения с финансирането, но това е само прах в очите. Всъщност Хърст е свързан с компания за недвижими имоти, която иска да застрои терена с къщи.
— Къщи? Върху стара мина? Трябва да минат години, преди съветът да одобри подобно нещо… — И изведнъж ми просветва. — О, сега разбирам.
— Да. Е, крушата не пада далеч от дървото. Щом Хърст-младши направи магария, заради която всеки друг ученик би бил изключен, татенцето идва да си побъбри с Хари, вероятно за нов физкултурен салон или крило за естествени науки и… хоп! Нищо не се случва.
Усещам как в гърдите ми се надига познатият гняв. Значи нещата са все същите, както преди. Барманката на годината доближава, размахвайки приборите ни като оръжия, и ги трясва върху масата.
— Картофките ще се позабавят. И нямаме кетчуп.
— Добре.
Тя ме поглежда толкова продължително, че започвам да се чудя дали думата „добре“ по някакъв начин не я е обидила. Накрая се врътва и се отдалечава.
— Наистина умееш да очароваш хората — подхвърля Бет.
— Знам, идва ми отвътре.
— Не думай.
— Джулия Мортън е била класна на Джеръми миналата година, нали? — питам, след като отпивам от чашата си.
— Да, но не си прави особени изводи от това.
— Защо?
— Джулия умееше да се справя с него. На нея не ѝ минаваха номера, а и той не се опитваше да ѝ прави. Беше корава жена, не рухваше лесно.
И все пак го е направила, мисля си. Пребила е собствения си син до смърт. Защо поне не е използвала пушката? Моментна загуба на разсъдък? Или нещо друго? Сякаш прочела мислите ми, Бет допълва:
— Именно затова постъпката ѝ не се връзва.
— Нали каза, че била депресирана?
— Беше страдала от депресия в миналото.
— Но депресиите не изчезват просто така. След като е спряла да си взема лекарствата, може да е получила нов пристъп, някаква криза?