— Ама че е студено тук.
— Да, парното не работи добре.
Но явно не това я тревожи.
— Защо избра точно тази квартира?
— Просто ми попадна.
— Също като работата?
— Да.
— Ей сега ще ти повярвам. Виж, ако си дошъл тук да ровиш в миналото…
Най-сетне. Ето горчивото камъче, което се кани да изплюе, откакто е дошла.
— Какво тогава? От какво толкова се боиш? От какво се бои Хърст?
Тя не отговаря веднага, а щом отваря уста, гласът ѝ е по-мек.
— Ти замина, а ние останалите сме още тук. Моля те, остави нещата както са. Не заради Стивън. Заради мен.
Едва сега ми просветва.
— Той те е изпратил, нали? Биячите му не свършиха работа, затова е решил, че ти ще докоснеш по-нежните ми струни. Ще ме размекнеш в името на старите времена.
Тя поклаща глава.
— Ако Стивън искаше да те отстрани, нямаше да праща мен, а някой, който да довърши започнатото от момчетата на Флеч.
— Момчетата на Флеч? — Разбира се. Набития и Зализаната прическа. Затова са ми се сторили познати. В училище Флеч играеше ролята на безмозъчната горила, а сега потомството му продължава традицията. — Естествено, трябваше да доловя семейната прилика от начина, по който кокалчетата им се влачеха по земята.
Лицето ѝ се изчервява и аз действително усещам как нещо трепва в мен. Но не нежните ми струни, а онова депресиращо убождане, показващо, че най-лошите ти подозрения за някого са се оправдали.
— Значи си в течение за топлото ми посрещане? — Това обяснява и защо не ме е питала за синините по лицето.
— Разбрах впоследствие. Съжалявам.
— Аз също.
Тя се изправя.
— Трябва да вървя. Глупаво беше да идвам. Загуба на време.
— Не напълно. Можеш да предадеш едно съобщение на Хърст.
— Не мисля.
— Кажи му, че имам нещо за него.
— Съмнявам се да имаш нещо, което ще го заинтересува.
— Наречи го сувенир. От мината.
— За бога, оттогава минаха двайсет и пет години. Бяхме още деца.
— Не, сестра ми беше още дете.
Бледото ѝ, изнурено лице помръква още повече и това ми доставя удоволствие, което вероятно говори що за човек съм.
— Съжалявам за Ани.
— Ами за Крис?
— Това си беше негов избор.
— Наистина? Тогава задай на Хърст и един въпрос — питай го дали Крис наистина е скочил сам.
16.
Находката принадлежеше на Крис. Това бе неговата специалност. Да намира неща.
Също като мен, той бе необичайно допълнение към бандата на Хърст — слаб и висок, с щръкнала нагоре сламеноруса коса и заекване, което ставаше още по-лошо, щом се притеснеше (а подобно на много други неловки училищни многознайковци Крис през значителна част от времето си беше притеснен).
Никой не проумяваше защо Хърст го е взел под крилото си, но аз се досещах. Макар и отявлен хулиган, Хърст не беше глупав. Инстинктивно усещаше кого да тормози, а кого да прикотка. Крис си имаше своето предназначение, както и всеки един от нас.
Членовете от вътрешния кръг на бандата не представляваха просто смесица от позьори и скандалджии. Докато Флеч беше тъпоумният здравеняк, който се смееше на шегите на Хърст, лижеше му задника и трошеше глави, Крис бе мозъкът, неразбраният гений. Страстта му към науката ни помагаше да изработваме най-добрите саморъчни димки и бомбички, а веднъж предизвика такава експлозия, че цялото училище бе евакуирано, а учителят по химия — уволнен.
Но Крис имаше и друга полезна черта — неутолимото любопитство. Желанието да открива и да изобретява. Способността да вижда неща, които другите хора пропускаха. Трябват ли ти отговори за предстоящите тестове, Крис се сещаше откъде да ги вземе. Търсиш ли най-добрата точка за надничане в момичешките съблекални, Крис я изчисляваше. Искаш ли да откраднеш списания и фойерверки от някой павилион, Крис разработваше план за проникване вътре.
Винаги съм смятал, че ако черепът му не беше разбит при падането и блестящият му мозък не се беше разпилял по сивия бетон на училищния двор, щеше да стане бизнесмен милиардер… или престъпник от световна величина.
Когато се появи онази вечер на площадката, закъснял както обикновено, със зачервено лице, разкривена вратовръзка и леке от храна на ризата, веднага разбрах, че нещо се е случило.
— Всичко наред ли е, Крис?
— М-м-мястото. Н-н-намерих. З-з-земята.
От възбуда заекването му се бе усилило и правеше речта му почти неразбираема.
Бяхме заедно с Хърст и Флеч. Тази вечер Мари отсъстваше, защото трябваше да помага на майка си с някакви домакински задачи. Така че убивахме времето по мъжки, бъбрейки за щяло и нещяло. В известен смисъл дори предпочитах да е така. Харесвах Мари твърде много. А когато беше с нас, ръката на Хърст бе вечно преметната собственически през раменете ѝ.