Дръпнах ципа на сака. Първото, което видях, бе пакет фойерверки. От големите, до които не можеш да се докопаш без документ за самоличност. Освен ако не си добър в намирането на неща.
Смръщих чело и бръкнах по-надълбоко. Отдолу имаше още нещо. По-тежко и опаковано в прозрачен найлон. Извадих го и стомахът ми се преобърна. Веднага разбрах какво е. Подържах го няколко секунди, после внимателно го прибрах обратно и затворих ципа.
Домът на Крис беше в другия край на града. Нарамих сака и тръгнах натам. Трябваше спешно да поговоря с него. Изпитвах особено, неспокойно чувство, сякаш съм закъснял за важна среща. Ускорих крачка, а една фраза от бележката не излизаше от ума ми.
Ще ми се никога да не бях откривал това място.
Минах покрай пейката, където Мари ме беше целунала. Бегъл спомен изпърха като черна сянка и изчезна отново.
Защо не поговориш с него?
Стигнах портите на училището. По онова време те обикновено оставаха отворени, докато не приключат всички извънкласни занимания и учителите не се разотидат. Оттам бе по-пряко да се мине за къщата на Крис, трябваше само да прескоча оградата от другата страна.
Прекосих паркинга и заобиколих крилото по естествени науки. Пред мен се извиси Блока, като тъмен монолит на фона на сребристото небе. Внезапен порив на вятъра ме шибна в лицето и разроши косата ми. Потреперих, а после спрях. Стори ми се, че чувам нещо. Гласове, носени от вятъра. Дали идваха от игрището? Не, бяха по-близо. Огледах се настрани. А после… погледнах нагоре.
И го видях. Вече падащ. Усетих раздвижването на въздуха от преминаването на тялото му. Чух глухото тупване от удара в земята. Делеше ги по-малко от секунда и същевременно цяла вечност. Зачудих се дали го е усетил. Сетния миг.
Първият ми порив бе да побягна. Да се омета час по-скоро. Но не можех. Нямаше как да го оставя да лежи така. Ами ако беше още жив?
Приближих с разтреперани нозе. Очите му бяха отворени, а от ъгъла на устата му се стичаше тънка струйка кръв. Още кръв се събираше под тила му, образувайки пурпурен ореол около русата му коса. Най-странното бе, че за пръв път през краткия си живот изглеждаше спокоен, сякаш най-сетне бе открил онова, което винаги бе търсил.
Оставих сака да се смъкне от рамото ми и приклекнах на земята. Останах така, коленичил до него на студения бетон в лъчите на залязващото слънце. По бузите ми се търкаляха сълзи. Погладих нежно меката му разрошена коса и му казах, че не е виновен за нищо. Но за Крис вече бе твърде късно. Предполагам, че за някои хора винаги е така.
Накрая станах, отупах прахта от панталоните си и отидох до най-близкия уличен телефон. Обадих се в бърза помощ и им казах, че има паднал ученик. Не им казах кой е, нито се представих. А също не разкрих на никого какво още съм видял онази вечер.
Втора фигура, излизаща тичешком от Блока. Не повече от смътна сянка, но това ми бе достатъчно, за да разбера.
Няма да му се размине.
Стивън Хърст.
32.
На следващия ден си съставям планове, което е нетипично за мен. Не съм човек, вярващ в планирането. От опит съм се уверил как то води единствено до бедствия и провали, подканя съдбата да те прецака.
Но в случая е необходимо, защото трябва да съм подготвен за отделните стъпки. А и нали съм без работа, няма много какво друго да правя.
Брендън е излязъл малко преди два сутринта, въпреки моите покани да се настани в свободната стая.
— Прощавай, но от това място ме побиват тръпки — бяха думите му.
— Не те имах за толкова суеверен.
— Аз съм ирландец. Суеверието е в кръвта ни, заедно с чувството за вина. При това съм си запазил легло в един семеен хотел.
Сега ми хрумва, че това трябва да е същата ферма, откъдето съм си купил дърва. Мисълта се завърта в съзнанието ми и изпърхва навън, преди да успея да я уловя. А знам, че е свързана с нещо важно. Но както повечето важни неща в живота ми, вече е извън моя обсег.
Сварявам си силно черно кафе с останките застояла вода в чайника и изпушвам две бързи цигари, преди да запретна ръкави. Сядам на масата в кухнята и започвам да водя бележки. Скоро приключвам, защото планът ми не е сложен. Не знам защо съм изпитал нуждата да го изложа в писмен вид. От друга страна, съм учител. Намирам утеха и опора в писаното слово. Мастило и хартия. Нещо материално, за което да се заловя. Или може би просто пилеене на време. За разлика от планирането, в него съм добър.