— Държах в ръка истинския, Маркъс! Истинския! — Инди се облегна назад със затворени очи и започна да масажира енергично клепачите си.
— Каза ми, Индиана. Вече ми разправи всичко. Още като се върна, спомняш ли си?
— Мога да си го взема обратно, Маркъс. Ще го притежаваме. Всичко съм измислил. Белок ще го продаде, нали така? И къде ще го продаде? А?
Броди чакаше търпеливо:
— Къде, Индиана?
— В Маракеш, разбира се.
Инди стана, сочейки към няколкото фигурки на бюрото си, които беше успял да събере набързо от храма.
— Как мислиш, дали ще мога с тях да си платя пътя до Маракеш?
Броди хвърли бегъл поглед към фигурите. Протегна ръка и я положи на рамото на своя приятел в прилив на съчувствие и загриженост.
— Музеят ще ги купи, както обикновено. Но за идола ще говорим по-късно. Сега искам да те запозная с едни хора. Идват много отдалеч, за да се видят с теб, Индиана.
— Какви хора?
— Дошли са от Вашингтон, за да се срещнат с теб.
— Кои са те? — попита Инди вяло.
— От военното разузнаване.
— От военното какво? Да не съм загазил нещо?
— Не, напротив. Като че ли те се нуждаят от твоята помощ.
— Единственото, което ме интересува, е да събера парите за Маракеш, Маркъс. Тези неща все трябва да струват нещо.
— После, Индиана, после ще говорим. Виж първо какво искат тези хора.
Инди спря до картата на Южна Америка.
— Добре — съгласи се той. — Ще се видя с тях, щом толкова държиш.
— Чакат те в аудиторията.
В коридора се натъкнаха на една красива студентка, която носеше някакви книги и си бе придала делови, вглъбен вид. Щом Инди я видя, лицето му светна.
— Професор Джоунс — каза момичето.
— Да.
— Тъкмо идвах да се консултирам с вас — рече тя стеснително, поглеждайки към Маркъс Броди.
— Да, разбира се, разбира се, Сюзан. Помня, че обещах да говорим.
— Не сега, Индиана — подкани го Маркъс Броди и се обърна към момичето: — Професор Джоунс трябва да участвува във важно заседание, мила моя. Защо не го потърсите по-късно?
— Да — промърмори Инди. — Ще се върна на обяд.
Момичето се усмихна разочаровано и отмина. Инди я изпрати с поглед, възхищавайки се на стройните й крака, на заоблените прасци и тънките изваяни глезени. Броди го дръпна за ръкава.
— Хубавица! Винаги си имал вкус, няма що — каза той.
В аудиторията, близо до подиума, бяха седнали двама военни. При отварянето на вратата те извърнаха глави като по даден сигнал.
— Ако са от донаборната комисия, кажи им, че вече съм отбил военната си служба.
Маркъс Броди подаде стол на Инди.
— Индиана, бих искал да те представя на полковник Мъсгроув и на майор Итън. Тези хора са дошли от Вашингтон, за да се срещнат с теб.
— Радваме се да се запознаем с вас, професор Джоунс, с доктора по археология, специалиста по окултни науки и любителя на редки антики.
— Може и така да се каже — промърмори Инди.
— „Любителя на редки антики“ звучи интересно — допълни майорът.
Инди хвърли поглед към Броди, който каза:
— Сигурен съм, че всичко, което професор Джоунс прави за нашия музей, е напълно съобразено с изискванията на Международното споразумение за защита на антиките.
— О, не се и съмнявам — рече майор Итън.
— Вие сте човек с разностранни таланти, професоре — додаде полковник Мъсгроув.
Инди махна скромно. Какво ли искаха тези?
— Разбрах, че сте учили при професор Рейвънуд в Чикаго — каза Итън.
— Да, така е.
— Имате ли представа къде можем да го намерим?
Рейвънуд. Името събуди нови спомени у Инди.
— Носят се слухове, чух, че бил в Азия. Не зная.
— Разбрахме, че сте били много близки — каза Мъсгроув.
— Да. — Инди потърка брадичката си.
— Бяхме приятели. Но от години не сме се виждали. За съжаление пътищата ни се пораздалечиха. — Меко го каза, те направо тръгнаха в противоположни посоки. Замисли се за Марион — още един нежелан спомен, който тепърва трябваше да изравя от дълбоките пластове на съзнанието си. Марион Рейвънуд, момичето с прекрасните очи.
Офицерите си шепнеха нещо, съветваха се. След малко Итън се обърна тържествено към Инди и заяви:
— Онова, което ще ви кажем, е строго поверително.
— Ясно — рече Инди.
Рейвънуд — къде ли в този лабиринт от кроежи се вмества старецът? И кога най-сетне ще изплюят камъчето? — запита се той.
— Вчера една от нашите радиостанции в Европа засече германско комюнике от Кайро до Берлин. Новините очевидно развълнуваха немските агенти в Египет. — Мъсгроув погледна към Итън, чакайки го той да продължи, сякаш всеки от тях можеше да дава само по лъжичка информация.