— Където бил скрит Кивотът — додаде Мъсгроув.
— Точно така. Вероятно, затова нацистите търсят дръжката. Което обяснява защо името на Рейвънуд е споменато в телеграмата.
Итън стана и неспокойно закрачи напред-назад.
— Как изглежда този Кивот?
— Ще ви покажа — отвърна Инди. Отиде в дъното на стаята, намери някаква книга и я разлисти. Стигна до голяма цветна илюстрация и я показа на двамата военни. Те се вторачиха в изобразената библейска битка. Армията на израилтяните побеждаваше своя враг; най-отпред двама воини евреи носеха Ковчега на Завета — продълговато златно ковчеже, увенчано с два златни херувима. Носеха го на четири пръта, закрепени с халки в ъглите. Кивотът беше необикновено красив, ала много по-внушително беше ослепителното огнено сияние, бликащо от крилата на ангелите, което заливаше отстъпващите редици на вражеската армия и сееше ужас и унищожение.
Силно впечатлен, Мъсгроув попита:
— Какво излиза от крилата на ангелите?
— Кой знае? — вдигна рамене Инди. — Мълнии. Огън и жупел. Могъществото на Бога. Както и да го наричаме, това оръжие е в състояние да сравни цели планини със земята и да опустоши цели континенти. Според Мойсей войската, която носи Кивота пред себе си, е непобедима.
Инди гледаше Итън и си мислеше: Този човек няма въображение. Нищо не е в състояние да го развълнува. Не вярва в Бога. Обладан е от скептицизма на военните.
— А вие какво смятате; за, за така наречената мощ на Кивота, професоре? — попита Мъсгроув.
— Както казах, зависи в какво вярва човек. Дали приема, че митът почива на истина.
— Измъквате се — усмихна се Мъсгроув.
— Просто не го отричам.
— Докато един луд като Хитлер може наистина да вярва в свръхмощта на Кивота, нали така? — обади се Итън. — И да го купи целия.
— Вероятно — каза Инди. Той внезапно осъзна истината в думите на Итън и възбудата му нарасна. Изчезналият Тате. Кладенецът на душите. Кивотът. В ушите му зазвъня нежна мелодия, напомняща на изкусителния зов на морска сирена.
— Сигурно си въобразява, че с Кивота ще стане непобедим — каза Итън по-скоро на себе си. — Да, мда-а. Ако повярва в цялата тази приказка, ще има най-малкото огромно психологическо предимство.
— Има още нещо — додаде Инди. — Според легендата Кивотът ще бъде открит при появата на истинския Месия.
— За какъвто Хитлер се мисли — отбеляза Итън.
Всички замълчаха. Инди пак се загледа в илюстрацията. Крилата на ангелите пръскаха ярка светлина, която изпепеляваше отстъпващите вражески воини. Свръхмощ. Неописуема. Поразяваща. Той затвори очи. Ами ако е истина? Ами ако наистина съществува такова смъртоносно оръжие? Спокойно, опитай да се вслушаш в разума, разсъждавай като Итън: това е стара легенда, разпространявана от шепа фанатични евреи. Внушаване на страх у врага, вид психологическо оръжие. И така да е, не можеш да не мислиш за това, да се абстрахираш от него.
Той отвори очи и чу въздишката на Мъсгроув.
— Е, много ни помогнахте. Надявам се, че няма да имате нищо против пак да ви потърсим, ако се наложи.
Сбогуваха се и Броди изпрати офицерите до вратата. Останал сам в залата, Инди затвори книгата. Мисълта му работеше, докато той се опитваше да овладее обзелото го вълнение. Нацистите са открили Танис — не можеше да се освободи от тези натрапчиви думи.
— Надявам се, че не съм те поставила в неудобно положение пред Броди — каза Сюзан. — Толкова бях нетактична.
— Не беше нетактична — отвърна Инди.
Те се бяха разположили в претъпканата от вещи дневна в сглобяемата къща на Инди. Беше пълно със сувенири от пътешествия и разкопки — реставрирани глинени съдове, статуетки, чирепи и карти, глобуси изпълваха етажерки и рафтове. Стаята ми е претрупана с предмети, както животът ми със събития — мислеше си Инди.
Момичето обгърна свитите си колене и облегна глава на тях. Също като котка — помисли си той, — като доволно сито котенце.
— Обичам тази стая — каза тя. — Цялата къща обичам, но тази стая най-много.