Инди стана от дивана и тръгна да се разхожда напред-назад с ръце в джобовете. Момичето, кой знае защо, му се видя като натрапница. На моменти чуваше гласа й, без да схваща значението на думите. Той си наля алкохол, отпи; по вените му се разля приятна топлина, сякаш отвътре го огряха лъчите на някакво слънце.
— Толкова си далеч от мен тази вечер, Инди — каза Сюзан.
— Далеч ли?
— Не знам като че ли нещо си наумил — сви рамене тя.
Той машинално пусна радиото. Момичето смени станцията. В стаята се разнесе танцова музика. Далеч съм — помисли си той. — По-далеч, отколкото можеш да си представиш. На мили разстояние. Разделят ни океани, континенти, векове. Изведнъж мислите му се насочиха към Рейвънуд, към последния им разговор. При спомена за ужасния гняв на стареца, за кавгата помежду им го налегна тъга. Почувствува се виновен. Бе спечелил крехкото доверие на Рейвънуд и го бе проиграл.
Марион си е изгубила ума по теб и ти си се възползувал от това! На двайсет и осем години си, уж зрял мъж, а да злоупотребиш с увлечението на едно безмозъчно момиче. Да прелъстиш дъщеря ми само защото е решила, че е влюбена в теб.
— Ако искаш да си отида, кажи. Ако искаш да останеш сам, ще те разбера — обади се Сюзан.
— О, няма нищо. Остани.
На вратата се почука. Дъските на верандата проскърцаха.
Инди излезе навън и видя Маркъс. Той се усмихваше загадъчно, сякаш носеше новини, над които му се искаше да поумуват и да се наслаждават заедно.
— Маркъс! — изненада се Инди. — Не те очаквах.
— Напротив, мисля, че точно мен чакаш — каза Броди, бутайки остъклената врата.
— Да отидем в кабинета — предложи Инди.
— А защо не в дневната?
— Имам гости.
— Я виж ти!
Влязоха в кабинета.
— Успя, нали? — попита Инди.
— Искат да намериш Кивота преди нацистите — съобщи тържествуващ Броди.
Инди не можа да каже нищо. Обзе го неописуема възбуда, вече предвкусваше победата си. Кивотът!
— Цял живот съм чакал този момент!
Броди хвърли поглед към чашата с алкохол в ръката му.
— Говориха с Вашингтон, а после се консултираха с мен. Искат ти да се заемеш с това, Индиана. Ти и никой друг.
Инди седна зад бюрото си и заби поглед в чашата. Всичко — студенти, книги, статии, научни спорове, дебати, — всичко остана на заден план пред възможността да се действува, пред осезаемата представа за мечтаната реликва.
— Разбира се, като си ги знаем военните, те изобщо не гледат сериозно на цялата тая история за мощта на Кивота. Не искат да се забъркват в разни там митологии. Та те са войници, а войниците си въобразяват, че са заклети реалисти. Искат Кивота — ще се опитам да цитирам: заради „историческото и културното му значение“ и защото „такъв безценен предмет не би трябвало да попада в ръцете на един фашистки диктатор“, или нещо такова.
— Не ме интересуват техните аргументи — каза Инди.
— Освен това ще платят прилично.
— Не ме интересуват и парите, Маркъс — махна пренебрежително Инди — Кивотът за мен е олицетворение на загадките в археологията, на всичко онова, което лежи под земята и чака откривателите си. За мен намирането му не се измерва в пари. — Той щракна с пръсти.
Броди кимаше разбиращо.
— Нали Музеят ще получи Кивота?
— Разбира се.
— Ако изобщо съществува. Нека да не храним големи надежди.
Инди се изправи:
— Трябва първо да открия Абнър. Това е първата крачка. Ако медальонът е у него, трябва да го получа преди противника. Логично, нали? Без медальона няма Кивот. И така, къде да търся Абнър? — Той замълча, осъзнавайки колко трескаво говори. — Мисля, че знам откъде да започна.
— Толкова време мина, Индиана. Нещата се променят.
Какво искаше да каже с това „Нещата се променят“? Очевидно говореше за Марион.
— Може би ти е простил — добави Броди. — Ами ако още ти се сърди? В такъв случай трябва да допуснем, че може и да не ти даде медальона. Ако изобщо е у него.
— Не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, приятелю.
— Както винаги оптимист?
— Не, не както винаги. Оптимизмът крие смъртна опасност.
Броди се разхождаше мълчаливо из стаята, разлиствайки разсеяно ту една, ту друга книга.
— Искам да внимаваш, Индиана — каза той сериозно.
— Аз винаги внимавам.
— Понякога си доста безразсъден. И ти много добре го знаеш. Кивотът е нещо съвсем различно. С много по-съдбоносно значение. По-опасно ще бъде. — Броди захлопна една книга, сякаш, за да наблегне на последните си думи. — Аз не споделям скептицизма на военните. Мисля, че Кивотът крие тайни, и то опасни тайни.
Инди понечи да каже нещо язвително, нещо за мелодраматичните нотки в гласа на своя приятел. Но по изражението му разбра, че не бива.