Барът опустя — и последните клиенти се бяха изнизали.
Марион мина зад тезгяха, вдигна глава и се обърна към Инди:
— Ей, не ме ли чу? Да не си глух случайно? Затваряме, разбра ли? Баира чу кайхо?
Тя тръгна към него. И в следващия момент се спря, позна го.
— Здрасти, Марион — каза той.
Тя не помръдна. Не откъсваше поглед от него.
Мъчеше се да си я представи, каквато беше преди, но му бе трудно. Гърлото му отново се сви, сякаш нещо го давеше.
— Здравей, Марион — повтори той и седна на високия стол до бара.
В погледа й като че проблесна старото чувство, но последвалата й реакция го стъписа. Тя сви ръката си в юмрук и със силно дясно кроше го събори от стола.
— И аз се радвам да те видя — усмихна се той, като потриваше челюстта си, проснат на пода.
— Ставай и се махай! — отсече тя.
— Чакай, Марион!
— Още веднъж ще те ударя. Тя се надвеси над него.
— Не се и съмнявам — каза той и се изправи на крака. Челюстта го болеше. Къде ли се е научила да се бие така? Впрочем къде ли се е научила да пие така? Странно, странно. Момичето се е превърнало в жена, а жената в кошмар.
— Нямаме какво да си кажем.
Той изтупваше прахта от дрехите си.
— Добре, добре. Не искаш да ми говориш. Разбирам.
— Не може да бъде!
Колко е язвителна! — помисли си Инди. — С какво съм заслужил тази грубост? Да, като че ли разбирам.
— Дойдох да се видя с баща ти — каза той.
— Закъснял си с две години.
Инди видя как непалецът поглажда дръжката на брадвата. Опасен тип беше.
— Всичко е наред, Мохан. Хайде, прибирай се! Аз ще се оправя. — Марион презрително махна към Инди.
Мохан остави дръжката на бара. Тя кимна, при което той сви рамене и излезе.
— Как така съм „закъснял“ с две години? — попита бавно Инди. — Какво се е случило с Абнър?
За първи път нещо в Марион омекна. Във въздишката й се прокрадва стара тъга.
— Ти как мислиш? Затрупа го лавина. Какво друго можеше да му се случи? Нали целият му живот мина в разкопки. Доколкото знам, все още е горе някъде в планината, консервиран в снега.
Тя се извърна и си наля нова чаша. Абнър мъртъв! Не беше възможно! Сякаш отново го удари.
— Беше убеден, че любимият му Кивот е заровен тук някъде в планините. — Марион надигна едно шише. Маската й бе започнала да се разпуква и тя се бореше да не се издаде, да не проличи слабостта й.
— Цялото ми детство мина по тези безумни разкопки из целия свят. И сега какво? Взе, че изчезна. Не ми остави нито цент. Представяш ли си как съм живяла, Джоунс? Работех тук. И то не като барманка, разбираш ли?
Инди не можеше да повярва. У него се разбушуваха странни непознати чувства.
Изведнъж му се стори много крехка и уязвима. И много красива.
— Собственикът на заведението полудя. Тук всички полудяват рано или късно Изпратиха го в лудница и познай какво? Остави ми кръчмата. Закопа ме до края на живота ми. Представяш ли си каква участ?
Това беше твърде много за Инди. Искаше му се да каже нещо, да я успокои. Но не знаеше какво, не му идваха думи.
— Съжалявам — каза той.
— Ах, нима!
— Наистина съжалявам.
— Мислех, че съм влюбена в теб — каза тя, — а гледай ти как се отнесе със съкровеното ми чувство!
— Не съм искал да те засегна.
— Тогава бях дете!
— Било, каквото било. Съжалявам за постъпката си, не мога да я обясня. И не очаквам да я оправдаеш.
— Не беше честно, Индиана Джоунс. И ти много добре знаеше, че е непочтено.
Инди мълчеше, питайки се как би могъл човек да се извини за някогашните си прегрешения.
— Ако можех да се върна с десет години назад, ако можех да поправя станалото повярвай ми, Марион, щях да го сторя.
— Знаех, че един ден ще влезеш през тази врата. Не ме питай защо, просто го предчувствах.
— Защо не се върна в Щатите?
— Нямах пари. Просто и ясно. Не можех да се върна с празни ръце.
— Сега мога да ти помогна. Крайно време е да ти помогна.
— Затова ли се върна?
Той поклати глава:
— Трябва ми един предмет, който е притежавал баща ти.
Марион посегна да го удари, но този път Инди беше подготвен и я хвана за китката.
— Негодник! — каза тя. — Остави стареца на мира! Бог е свидетел, че му причини големи неприятности!
— Ще ти дам пари — каза той.
— Колко?
— Достатъчно, за да не се върнеш в Щатите с празни ръце.
— Я виж ти! Там е работата, че продадох всичко. Всичките му боклуци. Целия си живот пропиля заради тия вехтории.
— Всичко? Всичко ли продаде?
— Май си разочарован. Как се чувствате, мистър Джоунс?
Инди се усмихна, развеселен от кратката й победа. Дали наистина беше продала колекцията на Абнър? Дали е била толкова ценна?