Объркана, младата жена се приближи до бара, откачи верижката с медальона от шията си и я сложи на дървения плот. После взе парите, които Индиана беше оставил пресегна се и ги прибра в една дървена кутийка. Съзерцавайки медальона в сянката на препарирания гарван, тя чу шум при вратата и в следващия миг в салона нахлуха четирима мъже. Веднага й стана ясно, че в основата на всичко е добрият стар Джоунс. В какво ли ме е забъркал пак? — запита се тя.
— Затворено е. Съжалявам — каза Марион.
Човекът с шлифера, чието лице напомняше на отворен бръснач, се усмихна:
— Не сме дошли да пием — поясни той със силен немски акцент.
— А-а — каза тя, разглеждайки приятелите на Бръснача, непалеца и монголеца (Боже, с автомат!), които шареха из салона. Сети се за медальона. Мъжът с превръзката на окото току-що бе минал покрай него.
— Какво искате? — попита тя.
— Същото, каквото и вашият приятел Индиана Джоунс — отговори немецът — Сигурно е споменал за какво е дошъл.
— Не, съжалявам.
— Тогава трябва да го е получил.
— Не ви разбирам.
Немецът запретна шлифера си и седна.
— Простете, не се представих. Тохт, Арнолд Тохт. Джоунс пита за някакъв медальон, нали така?
— Може и да е питал. — Тя се чудеше как да се добере до пушката, която беше оставена зад препарирания гарван.
— Моля, не си правете глупави шегички с мен! — каза Тохт.
— Добре. Той ще дойде утре. Защо не наминете и вие? Ще организираме един хубав търг, щом проявявате толкова голям интерес към този медальон.
Тохт поклати глава:
— Боя се, че няма да стане. Предметът ми трябва тази вечер, фройлайн. — Той стана, отиде до камината, наведе се и взе нажежения ръжен.
Марион престорено се прозя.
— Не е у мен. Елате утре. Уморена съм.
— Съжалявам, че сте уморена. Няма как. — Той кимна на монголеца, който хвана и изви назад ръцете на Марион.
Тохт започна да се приближава с ръжена към нея.
— Като че ви разбирам — каза тя. — Чакайте да помисля.
— Да, да — въздъхна Тохт, все едно е уморен да упражнява насилие, но всъщност въздишката му беше престорена, защото продължи да доближава ръжена към лицето на Марион. Чувствувайки вече топлината на нагорещения метал, тя се извърна и понечи да се освободи от ръцете на монголеца, но напразно.
— Чакайте, ще ви покажа къде е.
— Вече изпусна тази възможност, малката ми — каза Тохт.
Закоравял садист — помисли си Марион. — Пет пари не дава за медальона, мечтае само да чуе как това желязо съска върху лицето ми. Тя отново се замята. Добре, изгубила съм всичко, ще загубя и приятната си външност — помисли си Марион и се опита да захапе ръката на немеца, който й зашлеви силен шамар. Дланта му миришеше на восък.
Младата жена беше вперила очи в нагорещеното желязо, което се доближаваше. На двайсет сантиметра. На десет. На пет. Призля й от топлината и мириса на нажежен метал.
И тогава.
Тогава всичко стана като насън. Събитията се развиха главоломно, насложиха се, размиха се като мастилена рисунка под дъжда. Чу се пукот, силен пукот, европеецът вдигна ръка, ръженът полетя и се заби в завесите, където продължи да тлее. Монголецът отпусна хватката си и Марион зърна Индиана Джоунс, застанал на прага с пистолет в едната ръка и онзи стар камшик в другата. Индиана Джоунс, като кавалеристите, се появяваше в последната минута. „Къде се забави?“ — идеше й да извика.
За частица от секундата атмосферата се наелектризира като пред буря и бурята не закъсня.
Марион се протегна да вземе една бутилка, но Тохт стреля по нея и тя се претърколи сред купчина счупени стъкла. Започна оглушителна стрелба. Монголецът непохватно вдигна автомата. Цели се в Инди — каза си тя. — Право в Инди. Трябва да го ударя с нещо. Марион посегна инстинктивно към дръжката на брадвата и я стовари с все сила по главата му. В този миг вратата изпращя, сякаш беше от картон, и в салона нахлу едър като горила шерп, когото всеки можеше да купи за няколко чаши алкохол. Той хвана Инди откъм гърба и го събори на земята.
— Стреляй, стреляй по двамата! — изкрещя Тохт.
Човекът с превръзката дойде на себе си и насочи оръжието си към Инди, готов да изпълни заповедта. Марион се изплаши, но в този миг Инди и шерпът едновременно се докопаха до един паднал пистолет и простреляха Превръзката в гърлото. После изтърваха оръжието си и отново се затъркаляха, мъчейки се да се доберат до него. Тохт стреля по Инди. Марион грабна автомата от падналия монголец и се зачуди как да го използува. Намери спусъка, натисна го, прикладът я блъсна силно в рамото, куршумите профучаха покрай Тохт.
Димът я заслепяваше, задушаваше я.