Инди затвори очи и се облегна назад. Сънят го оборваше. Ще измисля нещо — каза си той. — Непременно.
— Инди, безпокои ме — обади се Салах.
— Какво те безпокои?
— Кивотът. Ако е в Танис — Салах млъкна. На лицето му бе изписана тревога. — Не трябва да се докосва от човек. Винаги е носел смърт. Винаги. Просто е от друг свят, ако разбираш какво искам да кажа.
— Разбирам — каза Инди.
— И този французин направо е полудял. В погледа му има нещо особено. Немците не го обичат, но той пет пари не дава, само Кивотът го интересува. А как само шарят очите му! Нищо не изпускат. Когато влезе в Залата с картите. Не мога да ти опиша лицето му. Пренесе се някъде, където аз не бих искал да попадам.
Изневиделица се изви вятър, довя прах и песъчинки и стихна също тъй внезапно, както се бе появил, потъна в топлия мрак.
— Сега трябва да си отпочинеш — каза Салах. — Чувствай се като у дома си.
— Благодаря ти.
Двамата мъже се прибраха в къщата, която беше утихнала.
Инди мина покрай стаята на Марион, спря пред вратата, чу дишането й. Спи дълбоко като дете — помисли си той и си припомни каква беше Марион преди години, по времето на флирта им, ако това беше думата. Сега я желаеше, желаеше я като жена. Той отмина, следван от Салах.
— На разни изкушения ли се мъчиш да устоиш, Инди? — попита Салах.
— Не знаеш ли, че имам пуританска жилка?
Салах сви рамене и се усмихна многозначително, когато Инди затвори вратата на гостната след себе си. После се отдалечи и всичко отново утихна.
Инди си легна и затвори очи, надявайки се веднага да заспи, но не можа. Въртеше се неспокойно. Защо не можеше да се отпусне? На разни изкушения ли се мъчиш да устоиш, Инди? Той разтри слепоочията си, повъртя се още малко, но сън не го ловеше, в главата му бе Марион. Стана и отвори вратата. Лягай си, Инди, не знаеш какво правиш! — каза си. Но вместо да се върне, се отправи на пръсти, като крадец, към стаята на Марион. Спря пред вратата й. Натисна дръжката и влезе. Марион спеше, легнала направо отгоре върху завивките. Стаята, обляна от лунна светлина, приличаше на сребристо отражение от крилата на огромно нощно насекомо. Марион не помръдваше — беше легнала по гръб, с извърната настрани глава; нежни сенки трептяха край устните й.
Връщай се! Веднага се връщай! — каза си Инди. Ала тя изглеждаше толкова красива и уязвима в съня си. Заспала жена и луна, какво очарование! Той седна на ръба на леглото й. Пресегна се и я погали по бузата. Тя веднага отвори очи.
Не каза нищо. Ирисите й бяха тъмни като нощта. Инди сложи пръст на устните й.
— Чудиш се защо съм тук, нали? — попита той.
— Ще се опитам да позная. Дошъл си да ми обясниш нещо около новия курс на мистър Рузвелт. Или си помислил, че ми е прилошало от пълнолунието.
— Нищо не съм си помислил.
— Всеки си мисли нещо, очаква нещо — изсмя се тя. — От краткия си опит стигнах до това заключение.
Той взе ръката й и усети как потръпва в неговата. Наведе се и я целуна по устните. Тя отвърна сухо и сдържано на целувката му, след което седна в леглото и дръпна чаршафа върху себе си.
— Искам да си вървиш — каза тя.
— Защо?
— Няма защо да ти обяснявам.
— Толкова ли ме мразиш? — въздъхна Инди.
Тя се загледа през прозореца:
— Каква хубава луна!
— Попитах те нещо.
— Не можеш ей така да нахлуеш обратно в живота ми, Инди. Да пометеш всичко, което с толкова мъка съм изградила у себе си, и да очакваш да се задоволя с трохите от миналото. Как не разбираш?
— Разбирам — каза той.
— Това е. Сега искам да поспя. Тръгвай си!
Той се надигна.
При вратата я чу да казва:
— Да не мислиш, че аз не те желая? Дай ми малко време! Да видим какво ще стане.
— Добре.
Инди не можеше да преглътне разочарованието си. Желанието започваше да го напуска и той се запита дали не се бе държал като глупак. Нямаше да му е за първи път.
Марион повече не можа да заспи. Седя до прозореца, загледана в силуета на града — в кубетата, минаретата, плоските покриви. Защо бързаше толкова Индиана? И в чувствата, както във всичко останало, беше дързък и припрян. Не разбираше, че на хората им трябва време. Е, времето едва ли бе най-добрият лек, но поне облекчаваше. Тя не можеше просто да изплува от миналото и като някое създание от далечна галактика да се приземи в безскрупулното настояще на Индиана Джоунс. Трябваше да се пренастрои, ако изобщо си струваше.
Преследвачът се плъзна в стаята, където Инди и Марион бяха оставили багажа си и затършува с магическа сръчност из чантите, дрехите, документите, които разглеждаше внимателно — един по един. Очевидно не намери онова, което търсеше. — рисунка или предмет, нямаше значение, само да отговаряше на формата. Щеше да разочарова работодателя си. Да потъне в предишната мизерия. Можеше и да си изпати. Още веднъж си припомни формата — слънце със знаци наоколо и дупка в средата. Маймуната отново затършува. След като не откри нищо, изтича в коридора, обра от масата, където бе играла с красивата жена, някои остатъци от вечерята, скочи през прозореца и изчезна в мрака.