КАЙРО
Следобедът беше слънчев, небето — изпепелено. Стени, дрехи, стъкла бяха побелели, като посипани със скреж от светлина.
— Защо трябваше да вземаме маймуната? — попита Инди. Двамата с Марион се провираха през навалицата покрай откритите сергии.
— Не съм я вземала, тя просто ни последва — отвърна младата жена.
— Значи се е привързала към теб.
— Не толкова към мен, Инди. Сигурно те смята за свой баща, и без това ти е одрала кожата.
— На мен кожата, а на теб всичко останало.
— Ей, защо не се ожени за някое добро момиче, което да ти народи девет деца?
— Кой каза, че не съм?
Тя го изгледа. Той се зарадва на паниката и ревността, които за миг помрачиха лицето й.
— Ти да поемеш такава отговорност! Баща ми много правилно те беше преценил. Според него ти си един негодник.
— Колко ласкаво!
— Най-способният негодник, когото някога е обучавал, но все пак негодник. Той те обичаше, знаеш ли? Големи усилия трябваше да положиш, за да го отчуждиш от себе си.
— Не искам пак да предъвкваме случилото се, Марион! — въздъхна Инди.
— И аз не искам — каза тя, — но понякога ми е приятно да ти го напомням.
— За да ми поддържаш тонуса, нали?
— За да те поставям на мястото ти.
Инди ускори ход. От време на време, въпреки хладнокръвието му, тя успяваше да го раздразни. Същото се бе получило и предната нощ. Не ми трябват чувства. Не ми трябва нищо. Любовта изисква някакъв ред, а аз не мога да вирея при ред, аз съм човек на настроенията, на поривите.
— Още не си ми съобщил къде отиваме — каза Марион.
— Виждаме се със Салах и отиваме при неговия специалист, имама.
— Хубаво е, че ме влачиш навсякъде. Напомняш ми баща ми — той така ме влачеше по света като опашка.
Стигнаха до едно кръстовище. Маймуната се отскубна от ръцете на Марион и хукна напред, провирайки се из тълпата.
— Ей! — викна Марион. — Върни се!
— Зарежи я — каза Инди с облекчение.
— Тъкмо започнах да свиквам с нея.
Инди й хвърли убийствен поглед, хвана я за ръката и я застави да върви редом с него.
Маймуната тичаше по оживената улица, избягвайки протегнатите ръце на минувачите, които се опитваха да я погалят. После зави зад един ъгъл и се шмугна в някакъв вход. Там я чакаше човекът, който я бе дресирал. Той я прегърна, пъхна един бонбон в устата й и излезе навън. Маймуната тръгна след него — беше много по-добра от ловджийска хрътка, сто пъти по-хитра.
Дресьорът вдигна поглед нагоре към покривите и помаха. От един покрив наблизо му махнаха в отговор. Той потупа животното по гърба. Много добре си бе свършило работата, проследило бе двамата, които трябваше да бъдат ликвидирани с ловкостта на хищник, но с далеч повече финес и чар. Добре — каза си дресьорът. — Много добре.
Инди и Марион излязоха на някакво площадче, отрупано със сергии и гъмжащо от хора. Инди изведнъж се спря. Старата му интуиция се бе обадила. Крайниците му изтръпнаха. Нещо ще се случи — помисли си той.
Огледа се. Какво ли?
— Защо спряхме? — попита Марион.
Инди не отговори.
И тази тълпа. Как да разбере какво му готвят сред гъмжащия мравуняк? Той бръкна във вътрешния джоб на якето си и напипа дръжката на камшика. Насреща му идваха група мъже, крачеха по-енергично от останалите.
Няколко араби и двама-трима европейци.
Блясък на метал. Нож. Инди зърна острието му в ръката на единия от арабите. Камшикът му изплющя, преряза въздуха и се уви около ръката на египтянина. Онзи изтърва камата. Но след него идваха други. Инди трябваше бързо да решава.
— Изчезвай оттук! — викна той на Марион и я бутна. — Бягай!
Но Марион грабна една метла от близката сергия, замахна с нея и шибна през гърлото другия арабин, който се просна на земята.
— Тичай! — кресна Инди. — Бягай оттук!
— Как ли не!
Много са — помисли си Инди. — И двама да сме, пак са много. Светна острие на брадва. Той отново уви камшика си — този път около врата на арабина. Стегна хватката, нападателят му изстена и се строполи.
Сега един от европейците се нахвърли върху него, мъчейки се да изтръгне камшика от ръцете му. Инди с ритник го запрати върху насрещната сергия, отрупана с всевъзможни плодове. Зърна врата в зида, отвори я, бутна вътре Марион и я заключи въпреки виковете и протестите й. След това се развъртя с камшика, изпосъбори стоката от сума ти колички и сергии. На площада настана хаос и олелия. Видя, че към него полетя нож, наведе се и стоманеното острие профуча над главата му. В следващия миг камшикът му се уви около глезените на арабина и той се сгромоляса сред купа изпотрошени грънци; продавачът се разкрещя.