Инди се огледа, за да види дали не идват още нападатели. Така беше загрял, че нямаше спиране.
Никой не помръдваше, само търговците се суетяха край разпиляната си стока. Инди тръгна заднишком към вратата, по която Марион риташе и блъскаше с все сила. Посегна към бравата, но в този момент някакъв мъж с мачете се нахвърли отгоре му. Инди го хвана за китката, вкопчиха се един в друг. Марион престана да блъска, затърси изход към площада. Проклетият Инди! Какво си въобразява? Че има право да ме защитава? Що за средновековен манталитет! Тя излезе на една тясна уличка и изведнъж замръзна на място — към нея тичаше някакъв арабин. Марион хукна да бяга.
В ушите й отекваха стъпките на преследвача.
Задънена улица. Стена.
Тя се покатери върху зида, прехвърли се от другата страна и се скри между две къщи задъхана, с разтуптяно сърце. И какво направи, като стана напечено? Скри се! — каза си тя, съзирайки един плетен кош. — Да, да, чувстваш се като един от Четиридесетте разбойници, но имаше една поговорка, че в бурята всеки подслон е добре дошъл. Марион се пъхна в коша, клекна вътре и дръпна капака над главата си. Тихо! Не мърдай! През цепнатините видя двамата си преследвачи, които я търсеха навсякъде и говореха на развален английски. „Я виж там!“, „Тук вече гледал.“
Марион се спотаи. За съжаление не можеше да види маймуната, седнала върху един стобор наблизо. Изведнъж чу възбудени крясъци, но не можа в първия момент да разбере откъде идват тези звуци. Ах, тази маймуна! Проследила ме е и ме е предала. Махай се, маймунке, остави ме! Изведнъж усети, че я вдигат заедно с коша. Арабинът и европеецът я бяха нарамили като кофа със смет. Тя се замята в коша, заудря с юмруци по капака.
През това време Инди я търсеше. Двама души в дъното на улицата носеха някакъв кош. Къде, по дяволите, беше изчезнала? Изведнъж дочу гласа й, сякаш изпод земята. Кошът! Инди видя как капакът помръдваше, докато завиваха зад ъгъла. В същото време странни звуци привлякоха вниманието му. Той се обърна и видя маймуната, която сякаш му се подиграваше. Идеше му да изтегли пистолета си и да я застреля на място. Вместо това той се втурна след двамата мъже, които хукнаха напред.
Как ли тичат толкова бързо с този товар? — зачуди се Инди. Не можеше да ги настигне. Но не биваше да изпуска коша от очи. Блъскаше се, проправяше си път. Само да не ги изгуби от поглед!
И в този миг чу странен стон, озърна се и изведнъж разбра, че ги е загубил. Кошът вече не се виждаше.
Инди продължи да тича. Отново се разнесе плачевният стон, този път по-силно, по-пронизително.
Той се спря. Недалеч пред него двама араби носеха плетен кош. Камшикът му изплющя, уви се като змия около крака на единия, кошът падна. Ни следа от Марион! Разпиляха се оръжия и амуниции. Объркан, Инди пак затича и се озова на друг площад, пълен с просяци, сакати, болни и слепи, които протягаха ръце за милостиня. Вонята на изпражнения и урина беше непоносима. Той подмина просяците и внезапно спря като закован. Вече знаеше откъде идва плачът. Задала се бе внушителна погребална процесия. Очевидно погребваха някоя видна личност, защото ковчегът беше закрепен на два коня, мюезини припяваха от Корана, забулени жени и слуги вървяха след тях и виеха, а най-отзад тромаво крачеше жертвен бивол.
Край нямаха. Как да премине? Ковчегът беше пищен, богато украсен. И в този миг Инди зърна двамата мъже с коша, които се бяха упътили към някакъв камион, покрит с брезент, паркиран в другия край на площада. През литаниите той сякаш дочу гласа на Марион.
Тъкмо щеше да се втурне натам, когато от камиона откриха огън и погребалното шествие, просяците, всичко живо се разпръсна. Само мюезините останаха да пеят край ковчега, докато не го простреляха и него. Разхвърчаха се дъски, мумифицираното тяло на мъртвеца се плъзна и падна на земята. Оплаквачките завиха отново. Инди хукна на зигзаг към един кладенец в дъното на площада, скри се зад него и след миг, като подаде глава, видя как мятат коша в камиона. В този момент, без той да забележи, потегли една черна лимузина. Камионът също потегли. Преди да изчезне от погледа му, Инди се прицели старателно и натисна спусъка. Шофьорът падна върху волана. Камионът занесе, заби се в една стена и се преобърна. Инди беше готов да се втурне към него, когато чу силен взрив и се вцепени от ужас. Прониза го остра болка. Никога не бе изпитвал такава мъка и тревога. Камионът беше избухнал, целият се бе превърнал в магма от пламъци и обгорял метал. И кошът беше вътре!