Имамът все още не се бе произнесъл. Инди поглеждаше от време на време към Салах, който бе придобил изражението на човек, свикнал да проявява огромно търпение. Вратата се отвори, Абу влезе и постави таблата с виното върху масата. Виното изкушаваше Инди, но той не се помръдна. Тишината го притесняваше. Момчето излезе и след малко отново се върна с поднос, върху който сред сиренето и плодовете имаше купа с фурми. Салах разсеяно посегна към сиренето, взе си едно парче и го задъвка замислено. Фурмите изглеждаха много апетитни, но Инди не беше гладен. Маймуната се настани под масата. Инди се наведе напред и си взе една фурма. После отметна глава назад, подхвърли фурмата и се опита да я улови с уста, но тя се удари в брадичката му и падна на пода. Абу го изгледа неодобрително — сякаш този начин на поведение му беше абсолютно непонятен, — взе фурмата и я пусна в пепелника.
По дяволите! — каза си Инди. — Координацията ми никаква я няма.
— Елате да видите! — каза неочаквано имамът.
Странният му дрезгав глас прозвуча тържествено в наситената тишина, като молитва. На такъв глас се откликваше тутакси. Инди и Салах застанаха зад него.
— Тук това е предупреждение да не се пипа Ковчега на Закона.
— Точно това ми трябваше — каза Инди.
Той се наведе напред, почти докосвайки крехките рамене на имама.
— Останалото са указания за височината на жезъла на Ра, върху който трябва да се закрепи тази вещ. Иначе тя сама за себе си е непотребна.
Устните на стария човек бяха леко почернели и той от време на време ги навлажняваше с език.
— Значи Белок е изчислил височината на жезъла по надписа — каза Инди.
Салах кимна.
— Колко трябва да е висок той? — попита Инди.
— Шест кадама.
— Около метър и половина — обясни Салах.
Маймуната се въртеше край храната на масата, взимаше си ту от това, ту от онова. Инди грабна една фурма изпод пръстите й.
— Не съм свършил — продължи имамът. — От другата страна има още. Сега ще ви го прочета: „И отнемете един кадам за прослава на Бога на израилтяните, чийто Кивот е това.“
Ръката на Инди, поднесла фурмата към устата му, застина във въздуха.
— Сигурен ли си, че медальонът на Белок има надпис само от едната страна, Салах? — попита той.
— Абсолютно.
Инди се разсмя:
— Тогава жезълът на Белок е с двайсет и пет сантиметра по-дълъг! Те копаят на грешно място!
Салах също се разсмя. Двамата се прегърнаха.
— Не зная кой е Белок — продължи имамът, — но предупреждението да не се пипа Кивота е сериозно. Там пише още, че този, който отвори Кивота и пусне силата му, ще умре, ако я погледне. Аз бих се съобразил с това предупреждение, приятели.
Ала Инди беше толкова възбуден от грешката на французина, че не можа да възприеме сериозността на предупреждението. Победа! — зарадва се той. — Чудесно! Искаше му се да види лицето на Белок, когато не успее да открие Кладенеца на душите. Подхвърли фурмата нагоре и отвори уста. Но Салах я грабна във въздуха.
— Я виж! — викна той, сочейки под масата, където маймуната лежеше безжизнена. Около нея бяха разпилени остатъци от фурми. Единият й крак потрепера и очите й бавно се склопиха, след което тя не помръдна повече.
Инди се обърна учуден към Салах.
— Лоши фурми — каза египтянинът.
РАЗКОПКИТЕ В ТАНИС, ЕГИПЕТ
Жегата в пустинята беше изгаряща. Мараня трептеше над пясъците. Нищо чудно, че на подобни места хората виждаха миражи. Инди се загледа към небето, докато камионът поглъщаше една след друга милите. Чувствуваше се неудобно в бурнуса, който му беше дал Салах, пък и не беше убеден, че ще успее да мине за арабин. Разбира се, струваше си да опита. От време на време се обръщаше назад, за да види дали ги следва вторият камион. Приятелят на Салах, Омар, караше четирима свои познати, които с копачите на Салах ставаха общо седмина. Да се надяваме, че може да им се има доверие, както твърди Салах — помисли си Инди.
— Вълнувам се — каза Салах. — Признавам си.
— Не се тревожи.
— Поемаш огромен риск.
— Точно така се нарича тази игра. — Инди отново се загледа в небето. Сякаш разярено, ранното слънце сипеше жупел върху пясъците.
— Надявам се, че правилно сме отрязали жезъла — въздъхна Салах.
— Точно го мерихме — каза Инди.
Петфутовата пръчка лежеше в каросерията. Няколко часа през нощта бяха мерили и рязали, изтънявали върха, за да може да се постави медальонът. Особена тръпка бе изпитал Инди при сглобяването на жезъла, представяйки си как и други ръце в миналото са го вършили.
Двата камиона спряха. Инди слезе и отиде при Омар. Арабинът вдигна ръка за поздрав и посочи към някаква точка в далечината сред дюните.