Инди се спря. Въжето се люлееше. След него идеше Салах.
— Това е краят — прошепна той.
Марион видя как Белок влиза в палатката. Той се приближи към нея, но не направи опит да й отвърже устата. Какво имаше у този човек? Какво будеше паниката й? Сърцето й щеше да изскочи. Да можеше да затвори очи и да извърне глава! Да не го гледа! Когато за първи път го видя след залавянето си, той не й каза почти нищо. Както сега — гледаше я и я изучаваше. Очите му бяха студени, но шестото чувство й подсказваше, че ледът в тях би могъл да се разтопи. С пронизващия си поглед той четеше в душата на човек, сякаш е навлязъл в някаква дълбока тайна, преминал е отвъд реалността, за да търси онова, което тя не можеше да му даде. Лицето му беше красиво, като на онези романтични киноактьори в бели костюми, отпиващи екзотични питиета по терасите на луксозни вили. Но не това я вълнуваше.
Нещо друго. Нещо, за което не искаше да мисли.
Тя затвори очи. Не можеше да търпи да я наблюдават толкова отблизо, като някакъв античен фрагмент, като парче от глинен съд, излязъл изпод пръстите на древен ваятел. Да я оглеждат като предмет. Да я класифицират.
Белок се раздвижи и тя отвори очи. Неудобството й нарасна. Той застана над нея, протегна ръка и внимателно и нежно свали превръзката от устата й. Тя изведнъж си представи как я гали. Не — помисли си. — Внушавам си. Но натрапчивото предчувствие остана. Белок, с непоколебимата увереност на обигран любовник, свали полека кърпата от устата й и започна да я развързва. Всичко вършеше подчертано бавно, с небрежността на прелъстител, предусещащ с хищническия си инстинкт покоряването на жертвата.
Тя извърна глава. Искаше да се освободи от тези мисли, но не можеше. Не трябва да се поддавам на влечението към този човек — мислеше си тя. — Не трябва да му позволявам да ме докосва. Но когато пръстите му се плъзнаха по брадичката и, после по шията й, тя разбра, че не би могла да се съпротивлява. Не трябва да разбира състоянието ми. Нито по погледа, нито по израза на лицето ми. Тя си представи неволно как ръцете му, тези нежни, опитни, вълнуващи ръце, я галят.
Той вече знае — каза си тя. — Знае какво е въздействието му върху мен.
Белок дотолкова се приближи до нея, че тя усети приятния му дъх. Не, не, не! — бунтуваше се вътрешно Марион, но в същия миг се наведе леко към него, очаквайки да я целуне; цялото й същество ликуваше и желанието й прерасна във възбуда. Но целувка не последва. Той просто се бе навел и пак така бавно и нежно, сякаш я събличаше, развързваше и пускаше на земята въжетата.
Тя продължаваше да мълчи.
Сега вече я гледаше. В очите му проблесна светлинка, някаква особена топлота, която тя бе доловила и преди, но не беше сигурна дали е искрена или заучена, част от репертоара му.
— Много сте хубава — каза той. Тя поклати глава:
— Моля ви. — Но не знаеше дали всъщност не го моли да я целуне. За първи път чувствата й бяха толкова объркани. Защо, за Бога, Инди не я спаси? Защо я остави така?
Белок едновременно я отвращаваше и привличаше. Защо така се смесваха чувствата й? Мислите й се объркваха и наслагваха, докато тя изведнъж с ужас разбра, че копнее за този мъж, макар подсъзнателно да усещаше, че може да бъде и жесток.
Той отново се приближи към нея. Тя не откъсваше поглед от устните му. В очите му прочете разбиране, прозрение, каквото никога не бе виждала в погледа на мъж. Още преди да я целуне, той я познаваше, бе проникнал в душата й. Чувствуваше се по-разголена от всякога, дори собствената й уязвимост я вълнуваше. При допира на устните му тя затвори очи и се отдаде на целувката. Пред очите й затрептяха ярки петна, сребристи паяжинни нишки, в които проблясваха всевъзможни багри, все едно гледаше необикновен залез. Целувката на Белок беше нежна и продължителна. Никой до този момент не я бе докосвал така, дори Инди.
Когато той се отдръпна, тя разбра, че се е вкопчила в него. Това също я стресна. Изпита срам: Какво правеше? Какво я бе прихванало?
Марион отстъпи назад:
— Моля ви! Стига! — каза тя.
Той се засмя:
— Те имат намерение да ви измъчват.
Споменът от целувката мигновено се изпари. Тя се почувствува излъгана. Внезапното разочарование беше като падане отвисоко.