Изневиделица се разнесе шумът на мотор и от прикритието си двамата с Инди видяха как на пистата кацна самолет.
Гоблер крещеше на механика:
— Веднага го подкарваш! Трябва да си готов за незабавно излитане с много важен товар!
— Смятат да транспортират Кивота с този самолет — каза Инди.
— И какво ще правим? Ще му махнем за сбогом?
— Не. Когато натоварят Кивота, ние вече ще сме в самолета.
Тя го погледна изпитателно:
— Пак ли кроиш нещо?
— Щом дотук сме стигнали, продължаваме.
Те притичаха зад палатката с провизии. Механикът вече слагаше подпори пред колелата на самолета. После закачи маркуча от цистерната, за да допълни резервоара. Перките все още се въртяха, моторът ревеше оглушително.
Още повече се приближиха към пистата, без да забележат друг един механик, рус младеж с татуирани ръце, който идваше откъм гърба им. Той пълзеше към тях с вдигнат гаечен ключ в ръка и се целеше в главата на Инди. Първа Марион видя сянката му и извика. Инди се обърна малко преди да го уцели ключът, скочи на крака, сграбчи германеца и го повали на земята. Марион притича зад едни щайги, чудейки се как да помогне.
Двамата мъже се затъркаляха по пистата. Първият механик се отдалечи от самолета, надвеси се над боричкащите се фигури, дебнейки удобен момент да нанесе ритник на Инди. По едно време Инди взе надмощие, но младежът с татуировките напираше да се бие и те продължиха да се търкалят към самолета. Перките се въртяха лудо. Всеки момент можеш да станеш на кайма — помисли си Инди. Той усещаше как порят въздуха.
Опита се да оттласне момчето по-далеч от перките, но то беше силно. Инди го хвана за гърлото и го стисна, ала то се отскубна и се нахвърли върху него с още по-голямо настървение. Марион, която ги гледаше откъм щайгите, видя как пилотът се измъква от кабината, изважда пистолет и се прицелва в Инди. Тя се втурна към пилота, вдигна една от подпорите, удари го по главата; той падна в кабината върху педала на газта и моторът изрева.
Самолетът започна да се върти в кръг, на блокираните си колела. Марион се протегна към кабината, като внимаваше да не попадне под перките, и се опита да премести безжизненото тяло на пилота. Не успя. Беше много тежък. Още малко и самолетът щеше да се наклони и да затисне Инди или да го смели. Само като си помисля какво правя за теб, Инди! Тя се провря в кабината и затвори плексигласовия капак над себе си. Самолетът продължаваше да се върти, крилото мина на косъм от мястото, където Инди и германеца се биеха. Ужасена, Марион видя как Инди събори противника си, но той отново се изправи, Инди го удари и онзи попадна между перките. Марион затвори очи. Самолетът продължаваше да се върти в кръг. Тя отвори очи, опита се да излезе от кабината, но разбра, че е херметизирана. Заудря с юмруци по капака, ала и това не помогна. Първо в кош, сега в кабина — помисли си тя. — Няма ли край!
Инди се спусна към самолета, беше видял как Марион се мъчи да излезе. Крилото се счупи, беше се врязало в цистерната с непоколебимостта на хирургически нож, и сега по пистата се лееше гориво като кръв от упоен пациент. Инди се подхлъзна, запази равновесие, пак се подхлъзна, падна, изправи се и хукна отново. С един скок се качи на крилото и запълзя към кабината.
— Излизай! Това чудо ще гръмне! — провикна се той, опитвайки се да отвори кабината отвън. Най-после я разби; миризмата на гориво ставаше нетърпима. Марион го гледаше умолително.
Сандъкът, пазен от трима въоръжени германци, стоеше пред палатката на Дитрих. Вътре трескаво се опаковаха документи, сгъваха се карти, разглобяваха се радиостанции. Белок наблюдаваше разсеяно подготовката за заминаване. Умът му беше изцяло погълнат от съдържанието на сандъка, от Кивота; изгаряше от нетърпение да го разгледа. Трудно му беше да се владее, да се прави на нехаен и спокоен. Припомняше си ритуалите, които трябваше да се спазват при отварянето му. Странно — години наред като че ли се бе подготвял за този момент, бе живял с тези заклинания, които сега с лекота можеше да възпроизведе. На нацистите няма да им хареса, но първо ще си свърша работата, а после да правят, каквото щат с Кивота — мислеше си той. — Нека да си го транспортират, да си го складират в някой отвратителен музей. Староеврейските заклинания определено няма да им харесат. Мисълта му се стори забавна. — Ако всичко, което е чел за Кивота, е вярно, ако древните легенди за неговата мощ почиват на истина, той ще е първият земен жител, влязъл в контакт с нещо, създадено в отвъдното, в необозримия за човека безкрай.
Белок излезе от палатката. В далечината се чу тътен от експлозия — огнен стълб се вдигна нагоре, сякаш някой от небето дирижираше събитията.