Но там беше пистата!
Разтревожен, французинът се втурна към местопроизшествието.
Дитрих и Гоблер, който току-що се бе върнал, хукнаха след него. Цистерните бяха експлодирали и самолетът гореше.
— Саботаж! — викна Дитрих. — Но кой, кой го е направил?
— Джоунс — отвърна Белок.
— Джоунс ли? — учуди се Дитрих.
— Този човек има няколко живота, но рано или късно те ще се изчерпят.
Тримата гледаха пламъците безмълвно.
— Трябва веднага да махнем Кивота оттук — каза Белок. — Да го натоварим на един камион и да го откараме в Кайро. Оттам ще излетим. — Удивително целенасочен беше този Джоунс, майстор на оцеляването. Невероятно жизнеспособен. Не биваше да се пренебрегват неговата комбинативност и силата на духа му. Човек винаги е склонен да подценява противника си. — Трябва ни сериозна охрана, Дитрих — добави той.
— Разбира се. Ще го уредим.
Белок се извърна. Излитането от Кайро беше лъжа, разбира се, той вече бе предал радиограма до острова без знанието на Дитрих. Веднъж да стигнат в Кайро, ще му олекне! Сега най-важното беше да отвори Кивота, преди да бъде изпратен в Берлин.
В лагера беше настанала суматоха. Войниците, стекли се при пистата, сега се връщаха, объркани, смутени. Група въоръжени мъже с почернели от експлозията лица вече товареха Кивота на един камион, покрит с брезент. Дитрих наблюдаваше операцията, раздаваше заповеди с пискливия си истеричен фалцет. Ще си отдъхне, когато този проклет сандък пристигне най-после в Берлин. Нямаше доверие на Белок. Беше забелязал особени пламъчета в очите му. Французинът кроеше някакъв пъклен план и бе вглъбен като страничен наблюдател. Нещо маниакално, налудничаво има в този човек — помисли си Дитрих, смутен, че е забелязал същото и при Фюрера на срещата в Бавария. Може би двамата си приличат — Фюрера и французинът. Може би именно силата и лудостта им ги отличават от другите хора. Дитрих можеше само да гадае. Той видя как натовариха Кивота и мислите му се насочиха към Джоунс. Отдавна трябваше да е мъртъв в онзи зловещ кладенец. Французинът обаче беше сигурен, че в саботажа имат пръст американците. Ето на, и тази враждебност, тази надпревара помежду им беше също резултат от лудостта на французина.
Може би.
Сега нямаше време да размишлява върху неговото състояние. Пред тях бяха Кайро и страхът от нови саботажи по мътя дотам. Плувнал в пот, изпълнен с ярост към потискащата пустиня и смазващата жега, той изкрещя още нещо на товарачите. Жал му беше за тях. И те като него бяха много далеч от родината.
Марион и Инди се промъкваха между варелите и гледаха как изплашените араби се суетят, как германците товарят Кивота. Лицата им бяха целите в сажди от експлозията, но дори и под чернилката Марион беше бледа като платно от ужаса и натрупаната умора.
— Много се забави! — оплака се тя.
— Нали те измъкнах!
— Да, в последния момент. Всичко правиш в последния миг.
Той я погледна, потри с пръсти бузата й и по ръката му полепнаха сажди.
— Ще карат някъде Кивота, а това в момента най-много ме интересува.
Неколцина араби тичаха към тях и Инди зърна Салах. Протегна крак и спъна египтянина. Той се надигна. Лицето му светна от радост.
— Инди! Марион! Мислех, че съм ви изгубил завинаги.
— И ние също — каза Инди. — Какво стана?
— На нас арабите те почти не ни обръщат внимание, приятелю. Смятат ни за глупаци, изобщо не могат да ни различават едни от други. Пък и не ни следяха много зорко.
Салах се шмугна зад варелите, дишайки тежко.
— Значи ти предизвика експлозията.
— Точно така.
— Сигурно не знаеш, че се готвят да откарат Кивота с камион в Кайро.
— В Кайро ли?
— И оттам вероятно в Берлин — добави Марион.
— Съмнявам се, че Белок ще допусне Кивотът да замине за Германия, преди да си е поиграл с него.
До камиона спря джип. Белок и Дитрих се качиха в него заедно с шофьор и охрана. Десетина въоръжени до зъби редници наскачаха в каросерията при Кивота.
— Безнадеждно е — въздъхна Марион.
Инди не отговори. Гледай! — каза си той. — Гледай и се съсредоточи. Мисли!
Още един джип се приближи — в задната му част беше монтирана картечница.
Гоблер седна зад волана, а до него — Арнолд Тохт.
При вида на Тохт Марион си пое дълбоко въздух:
— Този човек е едно чудовище! — каза тя.
— Всички са чудовища — отвърна Салах.
— Чудовища или не, положението става все по-безнадеждно.
Картечница, въоръжена охрана — пресмяташе Инди, — може би ще измисля нещо. Не мога да се откажа. Той видя как конвоят бавно потегли, колите се заклатушкаха из пясъка.