— Мисля, че отзад има някакъв проблем — каза нехайно Белок.
Вече бяха изкачили билото и сега навлизаха в остър завой, при което леко се удариха в мантинелата и я изкривиха. Шофьорът овладя колата, войникът отзад насочи автомата си към предното стъкло на камиона.
Белок го спря:
— Можеш да убиеш шофьора и египетското подаръче за твоя Фюрер ще политне в пропастта. Какво ще им кажа после в Берлин?
Обезпокоен, Дитрих кимна строго.
— Това пак лудориите на твоя приятел американеца ли са, Белок?
— Чудя се как се е решил на подобна стъпка при такова неравно съотношение на силите. Именно затова се плаша.
— Ако нещо се случи с Кивота — Дитрих не се доизказа, гласът му секна.
— Нищо няма да му се случи — успокои го Белок.
Инди беше хванал шофьора за врата, камионът сплеска мантинелата, вдигайки облак прах, преди Инди да успее да го отклони от ръба на пропастта. Пушилката заслепи Гоблер и Тохт отзад в джипа. Тохт държеше празния си пистолет насочен напосоки. Гоблер се разкашля от праха, очите му се насълзиха и той замига, но последното нещо, което видя, беше счупената мантинела, а последното нещо, което чу — вледеняващият писък на Тохт. Джипът, притеглен към ръба на пътя като от магнит, се гмурна в пропастта, застина за частица от секундата във въздуха по някаква шега на гравитацията и започна да пада, да пада, докато накрая се удари в склона и експлодира.
По дяволите! — ядосваше се Инди. Щом нападнеше шофьора, камионът ги подкарваше към сигурна смърт. А германецът си го биваше. Силен беше като бик. Инди забеляза в страничното огледало, че войниците, вкопчени в камиона, с лица, изопнати от страх и решителност, се мъчат да се доберат до кабината. В див пристъп на ярост той отмести шофьора, отвори вратата и го блъсна навън. Германецът изхвърча и падна в прахта.
— Съжалявам! — каза Инди, сграбчи волана и натисна газта, настигайки предната кола.
Изведнъж го обгърна мрак. Беше влязъл в тунел. Той подкара в зигзаг. Камионът се остъргваше в стените на тунела. Войниците изпопадаха един след друг. Инди нямаше как да разбере колко са останали. Излезе от тунела, ярката светлина го заслепи. Той се приближи до предната кола и леко я блъсна. Войникът отзад гледаше нагоре и сочеше към покрива на камиона.
Издаде ги! — помисли си Инди. — Ако на покрива има хора, им провали плановете. По-добре читав, отколкото мъртъв — каза си той и рязко удари спирачка. От покрива полетяха двама и се хласнаха в скалите край пътя.
Започваше спускането. Инди даде газ, отново се приближи до джипа и го побутна. Колко е хубаво да знаеш, че не могат да стрелят по теб заради скъпоценния товар! Обзе го чудна волност. Знаеше, че рано или късно ще трябва да ги изпревари. Непременно трябваше да ги задмине преди Кайро.
В далечината вече се виждаше силуетът на града. Сега ставаше най-рисковано. В момента, в който видеха, че няма опасност да се обърне в пропастта, щяха да предприемат нещо.
Сякаш подтикнат от някаква коварна телепатия, войникът откри огън по него. Куршумите пробиха предното стъкло, някои пронизаха на места брезента, други попаднаха в каросерията, трети просвистяха край ушите на Инди. На всяка цена трябваше да задмине джипа. Все още се виеха завой след завой. Дръж се! — каза си Инди. — Дръж се и действай! Наближаваха остър завой. Той даде газ, изравни се с джипа под нов залп от куршуми, блъсна го и видя как той изхвърча от пътя и заседна в канавката.
Първата крачка беше успешна. Но те скоро щяха да се оправят и да продължат преследването. Той погледна в страничното огледало: да, разбира се. Изпълзяваха на пътя. Инди натисна до дупка газта. Хайде, камионче, покажи какво можеш!
Вече навлизаше в околностите на града. Джипът беше по петите му. Из градските улици трябваше да сменят играта.
Тесни кръстовища. Инди префучаваше през кошове със стока, търговци, птици, преобръщаше сергии, панери с плодове. Минувачите се изпокриваха, просяците се разпръскваха. Камионът навлезе в още по-тесни улички, погледът на Инди шареше, той търсеше площада с гаража на Омар, представяйки си картата на Кайро. Един уж сляп просяк отскочи от пътя му, изтърва просешката си паничка и вдигна тъмните си очила, за да го види по-добре.
Инди подкара още по-бързо. Джипът го настигаше.
Той завъртя волана. Навлезе в поредната тясна уличка. Някакви магарета отскочиха встрани от пътя му, един човек падна от една стълба, някакво бебе се разпищя.
— Съжалявам — промърмори Инди. — Бих слязъл да поднеса лично извиненията си, но точно сега нямам време.
Не можеше да се отърве от джипа.
И ето, че излезе на въпросния площад. Видя табелата над гаража, вратата зееше отворена и той направо вкара камиона вътре. Вратата мигновено се затвори и няколко арабчета започнаха да метат отпред, за да заличат следите, а той отпусна чело върху волана, чудейки се в тъмното дали се е справил или не.