Выбрать главу

Джипът намали, прекоси площада и продължи направо. Белок и Дитрих се оглеждаха на всички страни, тревога и паника беше изписана върху лицата им.

Отзад в каросерията, на сигурно място в дървения сандък, Кивотът тихо забуча. Сякаш някакъв механизъм, монтиран дълбоко в него, ненадейно се бе задействал.

Вече беше тъмно, когато Салах и Марион пристигнаха в гаража. Инди беше поспал малко върху един нар и сега се събуждаше гладен. Той потри очи и в същия миг над главата му проблесна нещо. Марион бе успяла да измие някъде косата си и изглеждаше великолепно. Беше се надвесила над него, когато той отвори очи.

— Изглеждаш пребит — каза тя.

— Само няколко драскотини — отговори той и се надигна на кушетката, простенвайки, защото тялото го болеше.

В този момент влезе Салах и Инди тутакси забрави болката и умората.

— Намерих кораб — каза Салах.

— Надежден ли е?

— Пиратски, ако мога така да се изразя. Но можеш да им се довериш. Капитан Катанга е почтен човек, въпреки че върти съмнителна търговия.

— Ще ни вземат ли с товара?

Салах кимна:

— Срещу определена цена.

— Хайде тогава! — Инди се надигна тежко, като вдървен. — Да караме към пристанището! — Той хвърли поглед към Марион и добави: — Имам чувството, че нашият ден още не е завършил.

Немското посолство се помещаваше в една от най-красивите сгради на Кайро. Дитрих и Белок седяха в кабинета на посланика, оцелял след чистките на Хитлер, и сега с радост им бе предоставил всичко на разположение. От известно време седяха и мълчаха. Белок беше вперил поглед в портрета на Хитлер, Дитрих пушеше нервно една след друга египетски цигари.

От време на време телефонът иззвъняваше. Дитрих отговаряше, поставяше слушалката и поклащаше глава.

— Ако сме изпуснали Кивота. — Дитрих запали нова цигара.

Белок се изправи и обиколи стаята, махайки с ръка. Не му се мислеше за това.

— Изобщо не допускам подобна възможност, Дитрих. Какво стана с прекрасната ви египетска шпионска мрежа? Защо не могат да намерят онова, което вашите хора така нехайно загубиха?

— Ще го намерят. Сигурен съм, че ще го намерят!

— Сигурен! Де да имах частица от вашата увереност!

Дитрих затвори очи. Дотегнала му бе язвителността на Белок. Пък и го беше страх да се върне с празни ръце в Берлин.

— Каква липса на професионализъм! Каква чудовищна некомпетентност! — продължаваше да се възмущава Белок. — Как може сам човек, сам, нали помните, да разбие цял конвой и да изчезне! Ама че тъпотия! Просто не мога да повярвам.

— Това вече го чух — каза Дитрих с досада.

Белок отиде до прозореца и се загледа в мрака. Някъде, обвит в плаща на непрогледната каирска нощ, се криеше Джоунс. И Кивотът беше у него. Проклет да бъде този Джоунс! Не можеха да изпуснат Кивота точно сега! Само при мисълта нещо в него се преобръщаше.

Телефонът иззвъня. Дитрих вдигна слушалката и изведнъж изразът му се промени. Щом затвори, погледна французина победоносно.

— Нали ви казах, че агентите ми ще открият нещо?

— И какво са открили?

— Според тях един египтянин на име Салах, тоест приятелят на Джоунс, е наел търговския кораб „Попътен вятър“.

— Може да ни заблуждават — усъмни се Белок.

— Може, но си струва да се провери.

— Е, и без това не ни остава нищо друго.

— Да тръгваме тогава.

Забързани напуснаха посолството и отидоха право на пристанището, където разбраха, че преди час търговският кораб е отплавал в неизвестна посока.

СРЕДИЗЕМНО МОРЕ

В капитанската каюта на „Попътен вятър“ Инди, съблечен до кръста, гледаше как Марион превързва раните му. Беше облякла бяла рокля, плътно затворена и като че ли твърде официална за случая. Разбира се, пак беше привлекателна.

— Откъде извади тази рокля? — попита той.

— В дрешника има цял дамски гардероб — отговори тя. — Струва ми се, че не съм първата жена, която пътува с тези пирати.

— Харесва ми — каза той.

— Чувствувам се като девица.

— Точно на девица приличаш.

Тя го погледна, промивайки с йод поредната драскотина, и каза:

— Девствеността е едно от онези мимолетни неща, скъпи. Отиде ли си, край. Сметката ти е веднъж завинаги изразходена.

Марион свърши работата си, седна и си наля чашка ром. Отпи, без да откъсва очи от него; гледаше го предизвикателно над чашата си.

— Извиних ли ти се за кръчмата? — попита той.

— Не мога да кажа, че си се извинил. А аз благодарих ли ти, задето ме извади от горящия самолет?