Малко преди да намери изхода, бе чул как Марион ругае своите нападатели и сега се усмихна на несломимия й дух. Чудесна жена! — помисли си той. Допадаше му именно защото никога не можеше да бъде покорена напълно. Много му харесваше.
Дитрих се качи на борда, а след него и Белок. Капитанът вече бе дал знак на екипажа си да не се противопоставя на нападателите. Хората искаха да се бият, но противникът беше твърде многоброен, затова се подредиха в редица под дулата на германците. Дитрих и Белок крачеха напред — назад, раздавайки команди. Няколко войника се втурнаха да търсят Кивота. Белок се приближи до Марион. Тя отново изпита същото вълнение като преди, но бе твърдо решила да му противостои, да не се поддава на чувствата, които този мъж събуждаше у нея.
— Скъпа моя — каза Белок, — трябва да ме разтушиш, като ми разкажеш как избягахте от кладенеца. Макар че това може да стане и по-късно.
Марион нищо не каза. Нямаше ли край тази история? Инди очевидно имаше дарбата да навлича беди, да сее само унищожение след себе си. Белок я докосна по брадичката. Тя се дръпна. Той се усмихна.
— По-късно — повтори й и се приближи към Катанга.
Тъкмо щеше да каже нещо, когато някакъв шум привлече вниманието му и той видя как група войници носят дървения сандък с Кивота. Белок едва сдържа обземащото го нетърпение. Околните със своите формалности винаги пречеха на амбициите му. Но скоро вече нямаше да бъде така. Бавно, неохотно той отмести очи от Кивота, когато Дитрих нареди да бъде натоварен на една от подводниците.
— Къде е Джоунс? — попита той Катанга.
— Мъртъв е — отговори Катанга.
— Мъртъв ли?
— Че каква полза имахме от него? Убихме го. Хвърлихме го през борда. Момичето се котира много повече на пазара. За какво ми е човек като Джоунс? Ако искате товара му, моля — заповядайте, вземете го, но ми оставете момичето. То ще компенсира загубите ни по този курс.
— Губиш ми времето — каза Белок. — Да не мислиш, че ще ти повярвам за смъртта на Джоунс?
— Ако искате, вярвайте. Само всичко да мине мирно и тихо.
Дитрих се приближи:
— Нямате право да поставяте каквито и да било условия, капитане! Ще постъпим както сметнем за добре и после ще решим дали да не ликвидираме тази стара черупка.
— Момичето тръгва с мен — каза Белок. Дитрих поклати глава. — Приемете го като част от моята компенсация. Сигурен съм, че Фюрера няма да има нищо против. След като вече си върнахме Кивота. — Дитрих се поколеба. — Ако не ми хареса, хвърлете я на акулите, няма да имам нищо против.
— Много добре — съгласи се Дитрих. Той видя как по лицето на Белок пробягна леко съмнение и даде знак да качат Марион в подводницата.
Инди наблюдаваше сцената от вентилационната шахта, където се беше свил в крайно неудобна поза. На косъм от лицето му по палубата чаткаха ботуши. Но все още не го бяха открили. Макар и благородна, лъжата на Катанга беше съшита с бели конци. Дали се хванаха? Той мислеше трескаво. Трябваше да влезе в подводницата. Да бъде заедно с Марион и Кивота. Но как? Как да стане това?
Белок се беше вторачил в капитана:
— Как да разбера, че казваш истината за Джоунс?
Катанга сви рамене:
— Истината ви казвам. — Този човек никак не му харесваше. Съжали Инди, че има такъв враг. — Хората ви намериха ли го на борда?
Дитрих поклати глава:
— Хайде да тръгваме — каза той. — Кивотът е с нас. Жив или мъртъв, Джоунс вече не ни интересува.
Лицето на Белок се изопна, но той се овладя и последва Дитрих.
Инди чу плясъка на отплаващите салове. После изскочи от скривалището си и се затича по палубата.
Вече в подводницата, Белок влезе в радиопредавателната кабина. Сложи слушалките, взе микрофона и подаде сигнал. След малко отсреща долетя нечий глас. Връзката беше лоша, чуваше се пращене. Човекът говореше английски с немски акцент.
— Капитан Мюлер. Тук е Белок. Гласът беше много слаб, идеше като изпод земята.
— Всичко е подготвено според инструкциите ви, Белок.
— Чудесно. — Белок свали слушалките, излезе от кабината и се запъти към друга една кабина, където бяха настанили жената. Той отвори вратата и я видя, седнала на леглото, мрачна като облак. Изобщо не вдигна глава, когато той се приближи към нея. Белок повдигна с пръст брадичката й.
— Имате хубави очи. Не би трябвало да ги криете.
Марион се извърна.
— Искаше ми се да продължим недовършеното.
Тя стана и отстъпи назад.
— Между нас няма нищо недовършено.
— Напротив, има. — Посегна да хване ръката и. Тя се отдръпна. — Нима се съпротивлявате? Преди не го правехте, скъпа! На какво се дължи тази промяна?