Напълно изтощен, останал без дъх, Инди се търкулна по гръб. Искаше да спи, само да спи. Да затвори очи и да се пренесе в тъмните бездни на подсъзнанието, да потъне в дълбок, безпаметен сън. Колко пъти бе висял на косъм от смъртта. Той се усмихна, седна и започна да премята идола от ръка в ръка. Но си заслужаваше. Загледа се в златния предмет. Изведнъж върху идола падна сянка.
Изненадаха го седнал. Той вдигна глава и присви очи срещу слънцето. Двама ховити го съзерцаваха. Лицата им бяха нашарени с бойни краски, в ръце държаха дълги бамбукови тръби, прави като копия.
Но не присъствието на индианците разтревожи Инди, а видът на белия мъж с ловен костюм и тропически шлем, застанал помежду им с хищна усмивка на лицето.
— Белок — най-после промълви Инди. Само Белок липсваше! Инди отмести поглед от французина и видя цяла редица ховити при дърветата. Сред тях стоеше Баранка — замечтан, с глуповата алчна усмивка, която постепенно бе заменена с израз на почуда, а миг по-късно с изцъклен поглед, вещаещ смърт.
Баранка политна напред. Гърбът му беше надупчен от стрели.
— Скъпи доктор Джоунс — каза Белок, — очевидно не ви напуска навикът да си избирате лоши приятели.
Инди не каза нищо. Белок се наведе и взе идола от ръката му.
Известно време се наслаждава на реликвата с изражение на дълбоко задоволство. После кимна леко — жест на недвусмислена любезност, на добро възпитание.
— Сигурно мислехте, че съм се отказал. Но ето, че не можете да притежавате нещо, което да не съм в състояние да ви отнема.
Инди погледна към индианците.
— И ховитите се надяват да им дадеш идола?
— Така е — отвърна Белок.
— Колко са наивни! — изсмя се Инди.
— Точно така. Ако говореше езика им, може би щеше да ги предупредиш.
— Естествено.
Белок се обърна към воините, вдигнал идола в ръка. В следващия миг в абсолютен синхрон като на балетна репетиция индианците се проснаха по лице на земята и застинаха в религиозно страхопочитание. При друг случай можеше да ми бъде интересно да погледам — помисли си Инди. При друг случай, но не и сега. Той бавно се изправи на колене, хвърли поглед към Белок, после към проснатите индианци и се втурна към дърветата. Скоро въздухът щеше да загъмжи от стрели.
Инди се шмугна в гъсталака. Белок крещеше нещо зад гърба му на езика на ховитите. Плю си напетите. По-скоро, по-скоро да се добере до реката, до акваплана. Да тича, да тича, дори силите му да са изцедени до капка. Да бяга до изнемога.
И в този миг засвистяха стрелите. Зазвънтяха във въздуха, запяха предсмъртна песен. Той тичаше на зигзаг из джунглата. Зад гърба му пращяха клони, ховитите го преследваха. Вече тичаше машинално, имаше странното чувство, че е страничен наблюдател, че се е отделил от тялото си и движенията му не са подчинени на волята, а на някакъв основен рефлекс. Тичай, тичай до сетния си дъх! Не мисли! Не спирай! Белок. Ще настане и неговият час.
Ех, ако успея да се измъкна оттук.
Вече не помнеше откога тича. Денят преваляше. Спря се, вдигна поглед към процеждащата се през гъстите клони светлина, за да се ориентира, и се втурна по посока към реката. Повече от всичко на света искаше да чуе шума на течаща вода, да види акваплана.
Изведнъж се озова сред сечище и се почувствува като попаднал в центъра на мишена. Подозрителна беше настаналата тишина.
Внезапно екна воят на ховитите. Две копия префучаха край ушите му. Жалко, че в Археологическия институт не преподават техника на оцеляването — стрелкаха се мислите му, — че не раздават заедно с методология на разкопките и наръчници по оцеляване. Жалко, че не предупреждават и за разни подли французи като Белок.
Той се спря и се заслуша и — о, щастие! — плисък на вода. Реката! Колко ли още остава? Втурна се напред с прилив на нови сили. Излезе от гората.
Ето я! Отвъд склона, обрасъл с враждебна растителност, се разливаше реката. Аквапланът се полюляваше върху накъдрената повърхност. Инди тръгна успоредно на брега, съзнавайки, че пътят му до целта не ще да е лесен. Нямаше време да търси пътека. Да се изкатери до онази скала над реката и да скочи? Колко му е? Още някакъв си скок!
Върху едно от крилата на акваплана седеше човек. Инди се изкачи на скалата, погледна надолу, затвори очи и скочи.