Не исках. Мимолетният изблик на енергия ме беше напуснал. Люк обаче настоя.
Този път нямаше битка. Още щом мечовете ни се докоснаха, Люк удари ръкохватката на моя и го запрати на земята.
След дълга пауза някой се обади:
— Късметът на начинаещия?
Люк избърса потта от челото си. Взираше се в мен напрегнато.
— Може би — каза накрая. — Но се чудя на какво ли ще е способен Пърси с един добър меч…
В петък следобед с Гроувър слязохме до езерото, за да си почина от кошмарното изкачване по стената, което едва не беше завършило фатално за мен. Гроувър изприпка до върха като планински козел, а аз за малко да бъда отнесен от потока лава. По ризата ми имаше димящи дупки. Косъмчетата по ръцете ми бяха опърлени.
Седяхме на пристана и гледахме как под водата наядите плетат кошници. След малко събрах кураж да попитам Гроувър как беше минал разговорът с господин Д.
Той направо прежълтя.
— Много добре — отвърна. — Страхотно.
— Значи все още имаш шанс?
Погледна ме нервно.
— Хирон ти е казал, че искам разрешително за търсач?
— Е… не. — Нямах представа какво точно е разрешително за търсач, но изглежда моментът не беше подходящ за въпроси. — Само спомена, че имаш големи планове… че трябва да спечелиш доверието на старейшините, като изпълниш мисията си на пазител. Дадоха ли ти го това разрешително?
— Дионис отложи решението. — Той сведе поглед към наядите. — Каза, че с теб нито съм се провалил, нито съм успял, така че съдбите ни все още били свързани. Ако ти възложат да извършиш някакъв подвиг, а аз дойда с теб да те пазя и двамата се върнем живи, тогава може би щял да приеме, че съм изпълнил задачата.
— Е, значи има надежда — зарадвах се аз.
— Хеее! Със същия успех можеше направо да ме прати да чистя оборите. Вероятността да те пуснат да вършиш подвизи… а и дори да заминеш… нима би ме взел с теб?
— Разбира се!
Гроувър се загледа начумерено във водата.
— Плетене на кошници… сигурно е хубаво да имаш някакъв полезен занаят.
Опитах се да му вдъхна кураж, заявих, че има много дарби, но той само се разстрои още повече. Поговорихме си за бой с мечове и каране на кану, после обсъдихме положителните и отрицателните страни на различните богове.
Накрая го попитах за четирите празни хижи.
— Номер 8, сребърната, е на Артемида — обясни той. — Тя е дала клетва завинаги да остане девица. Така че няма деца. Хижата е по-скоро знак на почит към нея. Ако я няма, ще побеснее.
— Аха, ясно. А другите три — онези в края. Те ли са Тримата големи?
Гроувър се напрегна, сякаш засягахме чувствителна тема.
— Номер 2 е на Хера. Пак е само почетна. Хера е богинята на брака и, естествено, не би се занимавала с любовни истории с простосмъртни. Това е работа на мъжа й. А Тримата големи са тримата могъщи братя, синовете на Кронос.
— Зевс, Посейдон, Хадес.
— Точно така. След голямата битка с титаните, те завзели властта над света и теглили жребий, за да решат кой какво ще владее.
— На Зевс се паднало небето — спомних си аз, — на Посейдон морето, а на Хадес — Подземното царство.
— Аха.
— Но Хадес няма хижа тук.
— Да. Той няма и трон на Олимп. Седи си в Подземното царство. Ако имаше хижа тук… — Гроувър потрепери. — Нямаше да е много приятно.
— Според митовете Зевс и Посейдон са имали хиляди деца. Защо техните хижи са празни?
Той смутено се разшава.
— Преди шейсетина години, след Втората световна война, Тримата големи се договорили да не създават повече герои. Децата им били прекалено могъщи. Променяли хода на човешката история и причинявали прекалено много кръвопролития. Всъщност Втората световна война е била битка между синовете на Зевс и Посейдон от една страна, и синовете на Хадес от другата. Победителите, Зевс и Посейдон, убедили Хадес, че е най-добре и тримата да обещаят, че повече няма да имат вземане-даване с простосмъртни жени. Дори се заклели във водите на река Стикс.
Небето прогърмя.
— Това е най-тежката клетва за боговете, нали?
Гроувър кимна.
— И братята удържали на думата си? Никакви деца?
Лицето му помръкна.
— Преди седемнайсет години Зевс не издържал. Някаква телевизионна звезда му замаяла главата и той просто не успял да устои. Родила им се дъщеря, Талия и… как да ти кажа, Стикс гледа много сериозно на клетвите. Самият Зевс се отървал леко, понеже е безсмъртен, но дъщеря му…
— Но това не е честно! Момичето не е било виновно.
— Пърси — поде колебливо Гроувър, — децата на Тримата големи са много по-могъщи от останалите полубогове. Тяхната аура привлича чудовищата. Когато Хадес научил за момичето, страшно се ядосал, задето Зевс нарушил клетвата си. И затова пуснал от Тартар най-кръвожадните си слуги по петите на Талия. Когато станала на дванайсет, един сатир бил изпратен да я пази, но нищо не могъл да стори. Опитал се да я доведе тук, заедно с няколко други нечистокръвни, с които се била сприятелила. Почти успели. Стигнали до билото на хълма. — Посочи елата, където се бях бил с минотавъра. — Преследвали ги трите Милостиви, както и глутница хрътки от Подземното царство. Талия казала на сатира да отведе другите двама на безопасно място, а тя щяла да остане да отблъсне чудовищата. Била ранена и изморена, но не искала цял живот да бяга като преследвано животно. Сатирът напразно се опитал да я разубеди, но трябвало да се погрижи и за останалите. Така Талия останала сама горе на хълма, за да спре чудовищата. Докато издъхвала, Зевс се смилил над нея. Превърнал я в онази ела. Духът й все още помага да пазим границите на долина. Оттам идва името — Хълмът на нечистокръвните.