— Пърси, бягай!
Опита се да застане пред мен, но чудовището я изпревари. Прескочи я — огромна сянка с блеснали зъби — и в мига, в който отстъпих назад, усетих как остри като бръснач нокти раздират ризницата ми. Разнесе се порой от състене, все едно някой великан раздираше четирийсет листа хартия едновременно. От врата на звяра стърчаха десетки стрели. Чудовището падна в краката ми мъртво.
По някакво чудо бях жив. Не исках да поглеждам останките на разкъсаната ми ризница. Усещах как по гърдите ми се стича нещо топло — бях ранен, и то лошо. Още една секунда и чудовището щеше да ме е превърнало в петдесет килограма кайма.
Хирон дотича в тръс с лък в ръка и мрачно лице.
— Di Immortales!2 — възкликна Анабет. — Това е от хрътките на Хадес! Те не… не би трябвало да…
— Някой я е извикал — рече Хирон. — Някой от лагера.
Люк се приближи, знамето в ръката му беше забравено, неговият славен миг бе отлетял.
— Пърси е виновен! Пърси го извика! — изкрещя Клариса.
— Замълчи, дете — скара й се Хирон.
Тялото на чудовището изтля, превърна се в сянка и бързо потъна в земята.
— Ранен си — обади се Анабет. — Бързо, Пърси, влез във водата.
— Добре съм.
— Не, не си. Хирон, виж!
Прекалено бях уморен, за да споря.
Стъпих обратно в потока, а целият лагер се събра около мен.
Моментално се почувствах по-добре. Усещах как раните по гърдите ми се затварят.
Разнесе се смаян шепот.
— Вижте, аз… не знам как става — заоправдавах се смутено. — Съжалявам…
Само че те не гледаха зарастващите рани. Взираха се в нещо над главата ми.
— Пърси… — Анабет посочи нагоре.
Когато вдигнах глава, знакът вече избледняваше, но успях да различа във въздуха тривърхо копие, изрисувано със зелена светлина. Тризъбец.
— Баща ти — прошепна Анабет. — Това вече наистина не е добре.
— Решено е! — обяви Хирон.
Скупчилите се около мен лагерници изведнъж започнаха да коленичат, последваха ги дори и потомците на Арес, макар да не изглеждаха особено доволни от това.
— Баща ми? — попитах аз изумен.
— Посейдон — кимна Хирон. — Земетръсец. Буреносец. Баща на конете. Добре дошъл при нас, Персей Джаксън, син на бога на моретата.
Девета глава
Възлагат ми подвиг
На следващата сутрин Хирон ме премести в хижата на Посейдон.
Не се налагаше да съжителствам с никого. Имах предостатъчно място за нещата си — рога на минотавъра, кат чисти дрехи и несесер. Можех да се храня на собствена маса, да избирам какво да правя, да решавам кога да гася лампите вечер.
И бях безкрайно нещастен.
Тъкмо бях започнал да се чувствам като у дома в хижата на Хермес и в сърцето ми покълваше надежда, че може би все пак бях нормално дете — поне доколкото това беше възможно за един полубог, и отново ме отделиха от останалите, все едно бях прокажен.
Никой не споменаваше случката с хрътката на Хадес, но имах чувството, че зад гърба ми говореха само за това. Нападението беше изплашило всички. То беше отправило двояко послание: че съм син на повелителя на моретата и че чудовищата няма да се спрат пред нищо, за да ме убият.
Останалите лагерници страняха от мен. След схватката с децата на Арес в гората, другите се страхуваха да се упражняват с мен и вече тренирах само с Люк. Той обаче направо ме скапваше и изобщо не се притесняваше да ме поотупа.
— Трябва да заякнеш — заявяваше, докато се упражнявахме с мечове и горящи факли. — Сега да опитаме отново удара за обезглавяване на змия! Още петдесет повторения.
Анабет продължаваше да ме учи на старогръцки до обяд, но изглеждаше разсеяна. Каквото и да кажех, все ми се мръщеше.
След уроците се отдалечаваше с мърморене.
— Подвиг… Посейдон?… Гадост гнусна… Трябва да измисля план.
Дори Клариса се държеше на разстояние, макар че отровните й погледи красноречиво говореха, че иска да ме убие, задето счупих вълшебното й копие. Предпочитах просто да ми се разкрещи или направо да ме удари. По-добре да участвах в схватки всеки ден, отколкото постоянно да ме избягваха.
Знаех, че някой в лагера ми е вдигнал мерника, защото една нощ, като се прибирах, намерих пред вратата на хижата вестник от света на простосмъртните — „Ню Йорк Дейли Нюз“, — отворен на страницата за градски новини. Отне ми почти час да прочета цялата статия, защото колкото повече се ядосвах, толкова повече се размазваха думите.
МАЙКА И СИН В НЕИЗВЕСТНОСТ
СЛЕД ТЕЖКА КАТАСТРОФА
ЛОНГ АЙЛЪНД
Сали Джаксън и синът й Пърси все още са в неизвестност след мистериозното си изчезване. Автомобилът им беше открит миналата седмица в северната част на Лонг Айлънд с изкорубен покрив и счупена предна ос. Колата се е преобърнала, но е продължила да се движи още десетина метра и след това е експлодирала.