Ан Маккафри
Походът на дракона
Въведение
Рукбат, намираща се в Съзвездието Стрелец, е златна звезда от типа на слънчевите. Тя има пет планети, два астероидни пояса и една блуждаеща планета, която бе привлякла и задържа през последното хилядолетие. В началото, когато хората се заселиха в третия свят на Рукбат и го нарекоха Перн, те почти не обърнаха внимание на странната планета, кръжаща около осиновителката си в неправилна, елипсовидна орбита. Две поколения заселници не се замисляха за ярката Червена звезда, както я наричаха те, докато отчаяният й път на скитница, не я доведе твърде близо до заварената й сестра по перихелий1.
Когато движението на планетите беше хармонично и орбитите им не бяха изкривени от близостта с други небесни тела от системата, организмите, населяващи планетата-скитница се прехвърляха през космическата бездна в търсене на по-нормална и гостоприемна среда.
Нишките — микоризоидни спори, движещи се в пространството — с неосъзната лакомия поглъщаха всякаква органична материя и веднъж паднали на земята, те се вкопаваха в нея, като се размножаваха с ужасяваща скорост.
Първоначалните загуби, които заселниците понесоха бяха зашеметяващи. Именно по време на последвалата дълга борба за оцеляване и битката с тази падаща от небето на Перн напаст, трудният контакт на заселниците с родната им Земя бе прекъснат.
За да се контролират нашествията на смъртоносните Нишки (тъй като пернезийците твърде рано разглобиха транспортните си кораби и изоставиха сложните технически съоръжения, ненужни на тази планета), хората предприеха дългосрочен план за действие. Първата фаза включваше развъждане на онези форми на живот, които да могат да се приспособяват към условията на техния нов свят.
Мъже и жени, притежаващи вродени телепатични способности, бяха обучавани да отглеждат и използват „Драконите“. Наречени така, заради приликата им с митологичните земни чудовища, тези необикновени животни имаха две изключително полезни качества — можеха да се придвижват светкавично от едно място на друго и след като глътнат фосфорен камък — да бълват огнен газ. Понеже Драконите умееха да летят, те можеха да изгарят Нишките още във въздуха и в същото време да се предпазват от нараняване.
Бяха нужни поколения, за да се изпълни окончателно тази първа фаза от плана за оцеляване. Втората фаза от набелязаната защита щеше да отнеме повече време.
Създателите на програмата не бяха отчели докрай предимствата и психологическия ефект от видимото изтребление смъртоносните спори. Освен това, Южният континент, където започна разработването на втората фаза, се оказа недостатъчно защитен. Цялата колония трябваше да се премести на север, за да търси убежище от Нишките в естествените пещери на планинските вериги. Южното полукълбо постепенно изгуби своето значение.
Спомените за Земята избледняваха с всяко следващо поколение пернезийци, докато накрая истината за техния произход се изопачи в митове и легенди и потъна в забвение.
Първият Форт, построен в източната част на голямата Западна Планинска Верига, скоро стана твърде тесен, за да побере всички заселници. Малко по̀ на север започна изграждането на ново селище в близост до голямо езеро, сгушено удобно до скала с множество пещери. Но само след няколко поколения и то стана пренаселено.
Тъй като Червената Звезда изгряваше от изток, беше решено да започне заселване на Източната планини, при условие, че там има удобни места за живеене. А това означаваше пещери, защото само твърда скала и метал (за беда на Перн имаше малко такива) бяха устойчиви на изпепеляващото въздействие на Нишките.
Крилатите, огнедишащи дракони вече се отглеждаха до размери, за които бе нужно повече пространство, отколкото скалните Холдове можеха да осигурят. Старите, осеяни с пещери конуси на угаснали вулкани — единият високо над първия Форт, а другият в планината Бендън — се оказаха подходящи, като им бяха нужни съвсем незначителни подобрения, за да станат обитаеми. За тези проекти отиде и последното гориво на големите каменоделки (машини програмирани за по-лека работа в рудниците, а не за интензивно скално копане) и следващите Холдове и Уейрове се изсичаха на ръка.
Драконите и Ездачите във високите си домове и хората от пещерите се заеха със своите си дела. Всеки от тях разви навици, станали ежедневие, които се вкорениха в бита под формата на традиции, също толкова неоспорими, колкото и законите.
После настъпи интервал от двеста Оборота. През това време Червената Звезда като самотна пленница, застина в другия край от неправилната си орбита. Върху почвата на Перн не падаха Нишки. Обитателите започнаха да се наслаждават на живота, такъв какъвто си го представяха, когато кацнаха на тази прекрасна планета. Те заличиха пораженията и засяха семена. Засадиха овощни дръвчета и се замислиха за ново залесяване на оголените хълмове. Можеха да си позволят да забравят, че са били изложени на смъртна опасност. После Нишките се завърнаха за пореден път върху тучната планета — петдесет години небесна опасност. И пернезийците отново благодариха на предците си, от които ги деляха вече много поколения, за Драконите, изгарящи с огнения си дъх Нишките още във въздуха.
1
Перихелий: от гр., най-близката до слънцето точка от орбитата на дадено небесно тяло. — Б.пр.