— Кант! Манора има една поръчка за нас — предупреди той кафявия Дракон на излизане от Ниската Пещера. Чудеше се как жените издържаха тая миризма.
И Кант се чудеше, понеже изпаренията му пречеха да подремне на топлата тераса. Беше доволен, че се намери повод да се махнат от Уейр Бендън.
Ф’нор изплува в утринното небе над Холд Телгар и насочи кафявия Кант покрай дългата долина към разпръснатите постройки в ляво от водопада.
Слънцето осветяваше водните колела, които неспирно се въртяха, задвижвани от буйните води на каскадата, а те задвижваха чуковете в Ковачницата. Ако се съдеше по рехавия черен дим, излизащ от комините и на каменните сгради, цеховете за топене и обогатяване на метала работеха на пълни обороти.
Когато Кант се спусна по-ниско, Ф’нор видя в далечината облаци прах, което значеше че поредната доставка сурова руда пристигаше от последното пристанище на голямата Телгарска река. Идеята на Фандарел да сложи колела на шлеповете, бе съкратила наполовина времето необходимо да се превози рудата надолу по течението, от дълбоките мини на Кром и Телгар до занаятчийските работилници на Перн.
Кант избоботи за поздрав, на който моментално бе отговорено от други два Дракона — зелен и кафяв, кацнали върху една малка тераса над главната Работилница.
— Бет и Севънт от Уейр Форт — каза Кант на ездача си, но имената не бяха познати на Ф’нор.
Мина времето, когато човек можеше да познава всички Дракони и ездачи на Перн.
— Ще отидеш ли при тях? — попита той големия кафяв.
— Те са си заедно — отвърна Кант толкова натъртено, че Ф’нор се засмя.
Зелената Бет се бе оставила на ласките на кафявия Севънт. Като гледаше яркия й цвят, Ф’нор си помисли, че ездачите им не е трябвало да извеждат девойката от Уейра в това състояние. Докато той ги наблюдаваше, кафявият Дракон протегна крило и ревниво покри зелената.
Ф’нор погали хълмистия врат на Кант по първата издутина, но Драконът нямаше нужда от утеха. В края на краищата, не му липсваха партньорки, помисли си Ф’нор леко суетно. Зелените предпочитаха кафяв, който беше голям колкото повечето бронзови на Перн.
Кант се приземи и Ф’нор бързо скочи. Прахът вдигнат от крилете на Дракона, образува завеса, през която Ф’нор трябваше да мине. Под откритите навеси, които подминаваше по пътя към Работилницата, хората бяха заети с множество задачи, повечето добре познати на кафявия ездач. Той се спря до един навес, като се опитваше да проумее защо потните мъже намотаваха метална спирала върху една плоскост, когато осъзна, че материала ще се пресова за фина тел. Точно се накани да ги поразпита и забеляза намусените и неприветливи изражения по лицата им. Кимна любезно и продължи по пътя си, смутен от безразличието… не, раздразнението породено от присъствието му. Започваше да съжалява, задето се съгласи да изпълни поръчката на Манора. Ала Майстор Фандарел бе всепризнат авторитет по въпроса за металите и би могъл да каже защо големият котел най-неочаквано промени цвета на жизненоважния обезболяващ мехлем. Ф’нор разклати съда, за да се увери че двете гърнета бяха вътре и се захили на притеснения си жест. За момент изпита онова момчешко усещане за страх, че е изгубил нещо което са му поверили.
Входът към Главната Ковачница беше внушителен — през масивния портал можеха да минат едно до друго четири добичета, без да се ожулят. Дали за всички Ковачи на Перн са нужни врати като тази? — зачуди се Ф’нор, докато голямата паст на вратата го погълна с огромните си метални крила. Едновремешната Ковачница сега беше пригодена за нуждите на всички занаятчии. По грънчарските колела и тезгясите мъжете полираха, гравираха и слагаха последните щрихи върху готовите съдове. Слънчевата светлина струеше през издълбаните високо в стените на сградата прозорци. Кепенците в източната част бяха осветени от утринното слънце, а оръжията и металните изделия, по откритите лавици в средата на голямата Зала, блестяха.
Отначало Ф’нор си помисли, че неговата поява бе причина всички действия вътре да престанат, когато забеляза двама Драконови ездачи да заплашват Тери. Изненадан от напрежението в Залата, сега Ф’нор се обезпокои и от това, че Тери е център на инцидента, тъй като бе Първи помощник на Фандарел и неговия най-старши рационализатор. Без да се замисля, Ф’нор прекоси Залата, а токовете на ботушите му хвърляха искри по настилката.
— Добър ден и на теб, Тери, и на вас, господа — каза Ф’нор, като небрежно отдаде чест на двамата ездачи. — Ф’нор от Бендън, ездач на Кант.