— Нищо повече не можеш да направиш за нея сега, Ф’нор.
— Тя ще иска да умре! Не й позволявай! — каза той. — Не оставяй Бреке да умре!
Кант беше на терасата, очите му бяха помътнели и той изтощено се полюляваше. Ф’нор обгърна сведената му глава с ръце, взаимната им скръб бе толкова силна, че всеки можеше да почувства болката им.
— Беше твърде късно. Придет се беше разгонила. Твърде близо до Уайрънт. Дори Кралиците не можаха да помогнат. Опитах се, Ф’нор, направих всичко възможно. Тя… тя падаше толкова бързо. А после се нахвърли върху мен. Те отидоха в между. Не можах да ги последвам там.
Дракон и ездач останаха неподвижни…
Лесса и Манора ги видяха, когато Рамот влезе в Конуса на Високите Хълмове. При рева на Кант, Рамот беше излязла от Люпилните Градини и високо зовеше ездачката си, за да иска обяснение за подобно поведение.
Но Ф’лар, смятайки че Кант е тръгнал да изпълнява поръчката му я бе успокоил, докато тя после не им каза, че Уайрънт се е разгонила. Рамот мигновено узна, когато и Придет се разгони и излетя към Набол чрез между, за да попречи на смъртоносната битка, ако може.
Веднага щом Уайрънт завлече Придет в между, Рамот се върна в Бендън за Лесса. Бендънските Дракони бяха започнали да оплакват загиналите Кралици, така че скоро целия Уейр узна за бедствието. Лесса се забави само докато Манора си събере лекарствата.
Когато те двете стигнаха терасата на Уейра на Бреке и видяха неподвижните опечалени хора, Лесса тревожно погледна към Манора. Имаше нещо опасно в подобна неподвижност.
— Те заедно ще преодолеят болката си. Сега са заедно повече от всякога — каза Манора с глас, който наподобяваше на груб шепот.
Тя тихо мина покрай тях, отпуснала рамене и привела глава, докато бързаше по коридора към Бреке.
— Рамот? — каза Лесса и погледна към Кралицата си застанала върху пясъците. Тя не се съмняваше в мъдрите думи на Манора, но да види Ф’нор толкова… толкова съсипан… това я бе разтърсило. Той толкова приличаше на Ф’лар…
Рамот тихо измънка и прибра крилата си. По терасите около Конуса, другите Дракони стояха оклюмали.
Когато Лесса влезе в Пещерата на Уейра, тя бързо извърна поглед от празната кушетка на Кралицата и после се спря на място. От трагедията бяха изминали едва няколко минути и деветте бронзови Ездачи все още бяха в жесток шок.
Както и би могло да се очаква, осъзна Лесса, с дълбоко съчувствие. Да изпиташ тръпката на любовния полет, а после тя да бъде заместена от болка и разочарование, задето си загубил две Кралици в едно и също време! Независимо дали един Бронзов е спечелил Кралицата в полета или не, съществуваше неуловима и дълбока привързаност между Кралицата и Бронзовите от Уейра й…
Обаче, заключи Лесса енергично, все някой в този помръкнал Уейр трябваше да е запазил част от разума си, за да бъде от полза. Лесса рязко прекъсна потока на мислите си. Та нали самата Бреке бе най-благонадеждния човек, а сега и тя…
Тя се извърна, за да потърси някакви успокоителни за Ездачите, когато дочу нечии забързани стъпки и запъхтяно дишане. Два зелени огнени гущера се спуснаха в Уейра, закръжаха и зацвърчаха развълнувано, а веднага след тях се появи тичешком едно младо момиче. То едва носеше една тежка табла и тъй като плачеше дъха му излизаше на пресекулки.
— О! — извика то като видя Лесса. Сподави хлипането си, опита се да се поклони и да забърше нос в рамото си едновременно.
— Е, ти си умно дете — каза живо Лесса, ала не без съчувствие. Тя хвана таблата от едната страна и помогна на момичето да я сложи на масата. — Силни питиета ли носиш? — попита тя и посочи към глинените бутилки без етикет.
— Всичко, което успях да намеря — изхлипа тя.
— Ето — и Лесса протегна към нея една полупълна чаша, като кимна към най-близкия Ездач. Но детето стоеше неподвижно и втренчено гледаше към завесата, лицето й бе изкривено от скръб, а сълзите незабелязано се стичаха по бузите й. Тя така яростно кършеше ръце, че чак кожата по ставите на пръстите й беше побеляла.
— Ти ли си Мирим?
Детето кимна без да отделя поглед от затворения вход. Зелените кръжаха над нея и притеснението на момичето се бе предало и на тях.
— Манора е при Бреке, Мирим.
— Но… тя ще умре. Ще умре. Казват, че ездачът също умира, когато умре Дракона му. Казват…
— Всички изобщо казват твърде много неща — започна Лесса и тогава Манора се появи на входа.
— Ще оживее. Сега сънят е най-доброто лекарство — тя пусна завесата да се затвори и погледна мъжете. — На тези тук също им трябва един хубав сън. Върнаха ли се Драконите им? Коя е тази? — Манора нежно докосна бузата на Мирим. — Мирим? Чух, че си имаш зелени гущери.