— Мирим бе достатъчно съобразителна да донесе напитки — каза Лесса и улови погледа на Манора.
— Бреке… Бреке би искала… — и момичето не можа да продължи.
— Бреке е здравомислещ човек — каза живо Манора и бутна в ръцете на Мирим една чаша, като й посочи един от Ездачите. — Сега ни помогни. Тези мъже имат нужда от помощта ни.
Като в мъгла, Мирим тръгна напред съвземайки се, когато бронзовият Ездач също не можа да хване чашата.
— Милейди — измърмори Манора. — Трябва ни Предводителят на Уейра. Иста и Телгар вероятно вече се бият с Нишките и…
— Тук съм — каза Ф’лар, застанал на входа на Уейра.
И също ще ударя една глътка. Студът от между е чак в костите ми.
— Тука си имаме достатъчно глупаци — възкликна Лесса, но лицето й се проясни когато го видя.
— Къде е Т’бор?
Манора посочи стаята на Бреке.
— Добре. Къде тогава е Килара? — студът от между беше и в гласа му.
До вечерта в деморализирания Уейр Високите Хълмове бе въдворен известен ред. Всички бронзови Дракони се бяха прибрали, бяха нахранени и бронзовите Ездачи се прибраха по Уейровете си със своите животни, достатъчно упоени, че да заспят.
Килара бе открита. Или по-скоро върната от зеления Ездач, назначен в Набол.
— Някой друг трябва да бъде назначен там — каза мъжът, а лицето му бе мрачно — само не аз и моята Зелена.
— Докладвай, моля те, С’горал! — кимна му Ф’лар с разбиране.
— Тя пристигна в Холда тази сутрин с някаква история, че езерото тук било замърсено и нямало бъчви в които да се донесе вода. Спомням си, че си помислих че Придет изглежда прекалено ярка, за да бъде извеждана от Уейра си. Изглеждаше и нервна, но понеже послушно застана при моята Зелена на хълма, аз отидох да уча онези холдъри как да се оправят с огнените си гущери. — С’горал очевидно не е бил от голяма полза за учениците си. — Тя се прибра с Наболския Лорд. По-късно видях гущерите им да се припичат на слънце на терасата пред спалнята на Лорда — той направи пауза, огледа слушателите си и придоби още по-мрачен вид. — Точно реших да си почина, когато моята Зелена извика. Съвсем сигурно бе, че имаше Дракони високо над нас. Разбрах, че това е любовен полет, не можеш да го сбъркаш. Тогава Придет започна да тръби. Следващото нещо, което си спомням е как тя се нахвърли върху най-хубавите животни на Набол. Изчаках малко, сигурен, че тя разбира какво става, но от нея нямаше ни следа и аз тръгнах да я търся. Телохранителите на Мерон стояха пред вратата — Лордът не искал да бъде безпокоен. Е, обезпокоих го. Възпрях го да върши това, което вършеше — а това което вършеше бе, че разстройваше Придет! Това плюс факта, че тя самата бе на път да се разгони и, че вижда любовен полет точно над нея, я е влудило. Не може така да се отнасяш с Дракона си! — и той поклати глава. — Нищо не можехме да сторим аз и моята Зелена, затова излетяхме за Уейр Форт да извикаме кралиците им. Но… — и той безпомощно разпери ръце.
— Постъпил си, както трябва, С’горал — каза му Ф’лар.
— Нищо друго не можех да сторя — настоя човекът сякаш не можеше да се отърси от чувството си за вина.
— Имали сме късмет, че изобщо си бил там — каза Лесса. — Можеше никога да не узнаем къде е била Килара.
— Искам да знам какво ще стане с нея… сега? — полузасраменото, полувиновно изражение на лицето на Ездача изчезна и той погледна сурово към тях.
— Не е ли достатъчна загубата на един Дракон? — стреснато попита Т’бор.
— И Бреке загуби Дракона си, — отвърна ядно С’горал — а тя е действала, както трябва!
— Нищо не може да се реши в състояние на афект, С’горал — каза Ф’лар и се изправи. — Не сме имали такива прецеденти… — той спря и се извърна към Д’рам и Г’нариш. — Поне не в нашето време.
— Нищо не трябва да се решава в състояние на афект — повтори Д’рам — но в нашето време са ставали такива инциденти — неочаквано той се изчерви. — По-добре да оставим няколко Бронзови тук, Ф’лар. Мъжете и животните на Високите Хълмове утре вероятно няма да са във форма. А при тези всекидневни Нишковалежи, нито един Уейр не може да си позволи да отслабва бдителността си. По каквито и да е причини!
Глава XIII
Робинтън бе изтощен. Умората, обхванала сърцето и съзнанието му не се разсея дори от тръпката, която Менестрелът обикновено изпитваше, когато яздеше Дракон. Всъщност, той би предпочел да не се налагаше да ходи в Уейр Форт тази вечер. През изминалите шест дни бе доста напрегнато. Всички реагираха различно на трагедията във Високите Хълмове. (Все от Високите Хълмове ли трябваше да идват най-заплетените проблеми на Перн?) До известна степен, Робинтън искаше наблюдението на Червената Звезда да се отложи, докато умовете и очите се прояснят и бъдат готови за това предизвикателство. И все пак, може би най-доброто решение бе този поход до Червената Звезда да се осъществи, колкото се може по-скоро… Нещо като успокоителна мярка срещу депресията, която бе последвала след смъртта на двете Кралици. Робинтън знаеше, че Ф’лар иска да докаже на Лордовете, че драконовите Ездачи наистина искрено желаят да прочистят небето от Нишките, но за първи път Водачът на менестрелите откри, че самият той няма мнение по въпроса. Не знаеше дали в този момент Ф’лар бе в състояние да вземе мъдро решение за подобна стъпка. Особено когато Бендънският Предводител още не се бе възстановил от раната, нанесена му от Т’рон. В момент, когато никой не бе сигурен и как Т’къл управлява Южния Уейр и дали въобще възнамерява да остане там, когато цял Перн бе зашеметен от битката и смъртта на двете Кралици, хората сега имаха достатъчно неща, над които да се замислят, имаха си достатъчно проблеми с Нишковалежите, възпрепятстващи сезонната работа на полето. Нека отложим походът до Червената Звезда за известно време.