Робинтън не каза нищо и след малко Лесса продължи:
— Не бихме искали да загубим Бреке като жена от Уейра — тя направи пауза, а после добави малко по-рязко:
— След като сега вече е очевидно, че човек може да Впечати повече от веднъж, Бреке ще бъде представена като кандидат, когато Бендънските яйца се Люпят. Това ще бъде скоро.
— Предполагам, — каза Робинтън, внимателно подбирайки думите си — че не всеки ще одобри това отклонение от традициите.
Макар че не можеше да види лицето й в тъмното, усети погледа й върху себе си.
— Да, но този път, това няма да са Старовремците. Така си мисля, защото те са сигурни, че тя няма да може повторно да Впечати и затова са безразлични.
— Кой тогава?
— Ф’нор и Манора са абсолютно против.
— А Бреке?
Лесса нетърпеливо изсумтя:
— Бреке нищо не казва. Дори не си отваря очите. Не е възможно да спи през цялото време. А и гущерите и Драконите ни казват, че е будна. Виж сега — и раздразнението на Лесса макар добре овладяно му показа, че тя бе разтревожена за Бреке повече отколкото би признала дори пред себе си. — Бреке е също като мен — може да чува всеки Дракон. Тя е единствената жена, освен мен, която може да го прави. А и Драконите също я чуват.
Лесса неспокойно се размърда и Робинтън видя как фините й бели ръце се триеха о бедрата й от вълнение.
— Навярно това би било преимущество, ако тя е предразположена към самоубийство.
— Бреке не е… осъзната самоубийца. Тя е със занаятчийски произход, нали знаеш — каза Лесса с равен, неодобрителен тон.
— Не, не знаех — промърмори Робинтън насърчително след кратка пауза. Той знаеше, че на Лесса никога не би й минала през ум мисълта за самоубийство при подобни обстоятелства и се учуди какво общо имаше произходът на Бреке със склонността към самоубийство.
— Това й е проблемът! Тя не може целенасочено да търси смъртта, затова просто си лежи. Изпитвам невероятно желание. — Лесса сви юмруци — да я ударя, ощипя или плесна, каквото и да е, само да изтръгна някакъв отговор от нея. В края на краищата това не е краят на света. Тя може да чува другите Дракони и не е лишена от контакта с Драконовия вид, както Литол.
— Но й трябва време, за да се възстанови от шока…
— Знам, знам! — ядно рече Лесса — но нямаме време. Не можем да я накараме да разбере, че е по-добре да върши нещо…
— Лесса…
— Стига с това „Лесса“, Робинтън! — от отражението ми светилниците, очите на жената проблеснаха гневно.
— Ф’нор е оглупял като ученик. Манора не е на себе си от тревога и за двамата. Мирим през повечето време реве, което пък разстройва трите й гущера, а това пък разстройва всички бебета и ученици в Уейра. А на всичкото отгоре и Ф’лар…
— Ф’лар? — Робинтън се приведе към нея, така че друг да не може да чуе отговора й.
— Има треска. Въобще не трябваше да идва във Високите Хълмове с тази отворена рана. Знаеш какво става с раните от студа в между!
— Надявах се, че тази вечер ще бъде тук!
Лесса кисело се засмя:
— Прибавих му приспивателно към клаха без да ме види.
Робинтън тихо изхихика:
— Обзалагам се, че си го натъпкала с упойваща билка.
— Сложих от нея и на раната.
— Той е силен мъж, Лесса, ще се оправи.
— Ами, да се оправя тогава… Ех, ако Ф’нор… — и Лесса спря.
— Държа се като уерска птица, нали? — тя въздъхна и се усмихна на Робинтън.
— Ни най-малко, скъпа Лесса, уверявам те. Обаче, Бендън днес е добре представен тук. — И той ниско й се поклони и макар тя да отмина този жест със свиване на рамене, това поне я накара да се усмихне. — Всъщност — продължи той — аз съм някак си облекчен от това, че Ф’лар не е тук, за да роптае срещу всичко, което му пречи да унищожи напълно Нишките, виждащи се през онзи уред.
— Съвсем вярно. — Робинтън долови напрежението гласа й. — Не съм сигурна…
Тя не довърши изречението си и се извърна толкова бързо да види кой Дракон каца, че Робинтън бе сигурен, че тя не одобрява намерението на Ф’лар да предприеме поход до Червената Звезда.
Внезапно жената настръхна и рязко си пое дъх.
— Мерон? Какво си мисли, че прави тук?
— Спокойно, Лесса. И аз не го харесвам повече от теб, но по-добре да го държим под око, ако разбираш какво искам да кажа.
— Но той няма никакво влияние върху другите Лордове…
Робинтън дрезгаво се изсмя:
— Скъпа моя Стопанко, като се има предвид влиянието му сред други, на него не му е необходима подкрепата на Лордовете.
Робинтън искрено се учуди от наглостта на човека да се появява на публично място едва шест дни след като са умрели две драконови Кралици, за чиято смърт и той имаше вина.