Лордът на Набол закрачи надменно към насъбралите се, бронзовият огнен гущер бе кацнал на ръката му, разперил криле, сякаш му бе трудно да поддържа равновесие. Малкото създание започна да съска, когато усети враждебността насочена към Мерон.
— А това… тази глупава тръба ще да е невероятният инструмент, който ще ни покаже Червената Звезда?! — попита сурово Мерон.
— Не я пипайте, умолявам ви! — Уонзър изскочи напред, пресрещайки Мерон.
— Какво рече? — съскането на гущера бе не по-малко заплашително от гласа на Мерон. Фините черти на Лорда се разкривиха от негодувание, а от играта на сенките, лицето му изглеждаше още по-злобно.
Фандарел изплува от мрака и застана до своя човек:
— Инструментът е нагласен за наблюдение. Ако се размести, ще отиде на вятъра неколкочасовата работа по монтирането му.
— Щом е нагласен за наблюдение, нека наблюдаваме! — каза Набол и след като войнствено огледа насъбралите се, той мина покрай Уонзър. — Е? Какво се прави сега с това нещо?
Уонзър въпросително погледна към едрия Ковач, който го освободи от задълженията му с леко кимване. Стъкларят признателно се оттегли и остави Фандарел да се заеме с Лорда. С два мазолести пръста Ковачът внимателно попипа кръглата издутина на върха на по-малкия цилиндър.
— Това е окулярът. Доближете си окото до него — каза той на Мерон.
Липсата на учтиво обръщение не убягна на Лорда. Той несъмнено изпита желание да се тросне на Ковача. Ако Уонзър му бе говорил така, той не би се поколебал и секунда, помисли си Робинтън.
Устните на Мерон се разтеглиха в подигравателна усмивка и с леко надута походка той се приближи до далекогледа. Приведе се към него, постави окото си на окуляра, а после рязко отскочи назад. За миг лицето му изглеждаше ужасено. После той неловко се засмя и погледна отново, този път по̀ за дълго. Дори прекалено дълго, според Робинтън.
— Ако образът е неясен, Лорд Мерон… — започна колебливо Уонзър.
— Млъквай! — и като нетърпеливо му махна с ръка, Мерон продължи да наднича през инструмента.
— Достатъчно вече, Мерон! — каза Лорд Гроге от Форт, когато другите неспокойно се разшаваха. — Ти гледа достатъчно. Отдръпни се, нека и други погледнат.
Мерон високомерно изгледа Гроге и после отново погледна през окуляра.
— Много интересно. Много интересно — каза той мазно.
— Това вече е прекалено, Мерон! — каза Лесса и се упъти към инструмента. — Човек не бива да злоупотребява с привилегиите си.
Той я изгледа, както се гледа паразит — студено и с насмешка:
— Кое точно е прекалено… — от устата му титлата й прозвуча като груб епитет. Всъщност позата му издаваше толкова безочлива фамилиарност, че Робинтън усети как стиска юмруците си. Изпита непреодолимото желание да изтрие този поглед от лицето на Мерон, като пътьом му смени и физиономията.
Обаче Водачът на ковачите реагира по-бързо. Двете му големи ръце притиснаха ръцете на Мерон към тялото му и с едно движение Фандарел повдигна Лорда във въздуха, а краката на мъжа подритваха на цяла Драконова стъпка над земята. След това Ковачът го понесе към края на площадката. После така го стовари на земята, че онзи уплашен изохка от болка и залитна преди да успее да запази равновесието си. Малкият гущер пронизително изписка над главата му.
— Милейди. — Водачът на ковачите се поклони на Лесса и й посочи най-любезно да заеме мястото си пред уреда.
Лесса трябваше да се повдигне на пръсти, за да достигне окуляра. Щеше й се някой да бе взел предвид факта, че не всички наблюдатели ще са високи. В мига, в който образът на Червената Звезда достигна съзнанието й, всякакви тривиални чувства като яд или раздразнение се изпариха. Ето я Червената Звезда — толкова близо, че може да я докосне с ръка. Тя плуваше в тъмното небе многоцветна като детско мигси. Странните розово-бели масиви трябва да са облаците. Странно е да се приеме, че Червената Звезда би могла да има облаци — също като Перн! Там, където облачната маса бе разкъсана се виждаха сиви петна, просветващи с метален блясък. Двата края на леко яйцевидната планета бяха съвсем бели и нямаха облачна обвивка. Също като големите ледени шапки в северните райони на Перн. По-тъмни петна се виждаха между сивите масиви. Земя ли бе това или морета?
Лесса неволно отмести глава, за да погледне към червеното кълбо в нощното небе, което толкова приличаше на детска играчка посредством магията на далекогледния уред. После, преди някой да реши, че тя е отстъпила от инструмента, отново погледна през окуляра. Невероятно! Тревожно! Ако сивите петна са земя… дали ще е възможно да се прочистят от Нишките? Ако ли пък по-тъмните са земя…