— За това не сме сигурни — отвърна Уонзър, но тонът му остана все така авторитетен. Той все повече и повече се харесваше на Лесса. Един мъж не трябва да се бои да си признае, когато не знае нещо. Една жена също.
Лордът на Тилек не искаше да остави инструмента. Може би, защото се надяваше, помисли си Лесса, че ако гледа достатъчно дълго, ще открие сносен аргумент за предприемането на похода.
Тилек най-после взе под внимание острите забележки на Несел от Кром и се отмести.
— Как мислиш, кое е сушата, Сангел? И наистина ли видя нещо?
— Разбира се, че видях. Видях облаците така ясно, както те виждам в момента.
Отерел от Тилек презрително изсумтя:
— Което не е кой знае какво, като се има предвид колко е тъмно тук.
— Видях това, което и ти, Отерел. Сиви масиви, черни масиви и облаци. Звезда да има облаци! Нещо не се връзва! Перн има облаци!
Лесса бързо прикри смеха, като се закашля при възмущението на Лорда, но улови веселия поглед на Менестрела и се зачуди каква би била неговата реакция, ако види Червената Звезда. За или против този поход щеше да бъде той? И чие становище искаше тя Робинтън да подкрепи?
— Да, Перн има облаци — говореше Отерел някак изненадан от това откритие. — И щом Перн има облаци и повече вода, отколкото суша, значи така ще бъде и на Червената Звезда…
— Не можеш да си сигурен — противопостави му се Сангел.
— Трябва да има начин да се различи сушата от водата — продължи Отерел, без да обръща внимание на Лорда на Бол. — Нека погледна още веднъж, Несел — каза той, като изблъска Лорда на Кром.
— Ей, чакай малко, Тилек! — и Несел собственически постави ръка на инструмента. Когато Тилек го блъсна, триножникът се разклати и уредът се завъртя в друга посока.
— Виж какво направи! — извика Отерел. — Аз само исках да видя дали ще може да се различи сушата от водата.
Уонзър се опита да мине между двамата Лордове, така че да нагласи скъпоценния си инструмент.
— Не ми е минал реда — оплака се Несел, като не искаше да отстъпи от уреда.
— Нищо няма да видите, Лорд Несел, ако Уонзър не получи възможността отново да хване на фокус Червената Звезда — каза Фандарел и любезно посочи на Лорда на Кром да отстъпи.
— Глупав си като уерова птица, Несел — каза Лорд Гроге, като го дръпна настрана и махна на Уонзър да мине.
— Тилек е глупак.
— Видях достатъчно, за да разбера, че тъмното е по-малко от сивото — оправда се Отерел. — Перн има повече вода, отколкото суша. Така е и на Червената Звезда.
— От един поглед можеш да кажеш толкова много, Отерел? — злобно провлачи Мерон от сянката, в която беше застанал и това обърка всички.
Лесса надменно се отдръпна, когато той бавно се придвижи към тях, галейки собственически бронзовия си гущер. Лесса се удиви, че малкото създание мънкаше от удоволствие.
— Ще са нужни много наблюдения от много очи — басово избоботи Фандарел — преди да можем да кажем с абсолютна сигурност как изглежда Червената Звезда. Една обща прилика не е достатъчна. Ни най-малко.
— О, наистина, вярно е — подкрепи Уонзър своя Майстор, а очите му не се отделяха от окуляра, докато той бавно въртеше уреда из нощното небе.
— Защо се бавиш толкова? — ядосано попита Несел от Кром. — Ето я Звездата. Всички можем да я видим с просто око.
— А дали ще можеш да видиш онова зелено камъче, което си изпуснал вчера по обяд в пясъците на Игън? — попита Робинтън.
— А, открих я! — извика Уонзър. — Несел скочи напред и протегна ръце към тръбата. После, обаче, рязко дръпна ръката си като си спомни какво би могло да причини едно неразумно движение. С две ръце скръстени на гърба той отново погледна Червената Звезда.
Несел, обаче, не остана дълго при уреда. Когато Отерел излезе напред, Менестрелът се оказа по-бърз от него.
— Сега е мой ред, смятам аз, след като всичките Лордове гледаха по веднъж.
— Напълно вярно — каза високо Сангел, като свирепо гледаше Отерел.
Лесса внимателно наблюдаваше Менестрела и видя как широките му рамене потрепнаха, когато той усети въздействието на тази първа среща отблизо с техния древен враг. Не се застоя дълго или Лесса може би се лъжеше, но той бавно се изправи и замислено погледна към Червената Звезда в тъмното небе над тях.
— Е, Менестреле? — попита презрително Мерон. — Нали имаш готов отговор за всеки случай!
Робинтън изгледа Наболезиеца по-дълго отколкото бе гледал Червената Звезда.
— Мисля, че е по-разумно тя да си остане там, а ние тук.
— Ха! Така си и мислех! — Мерон се хилеше и гадно ликуваше.