— Не знаех, че си мислил — отбеляза спокойно Робинтън.
— Какво имаш пред вид, Мерон? — попита Лесса с опасно напрежение в гласа — като казваш, че така си си мислил?
— Е, би трябвало да е очевидно. — Лордът на Набол не бе променил отношението си към нея, след първото оскърбително обръщение.
— Менестрелът постъпва така, както Бендън му нареди. А след като Бендън хич и не мисли да ходи до източника, за да унищожи Нишките…
— И откъде знаеш това? — попита студено Лесса.
— Освен това, Лорд Набол, на какво основание базираш твърдението си, че Менестрелът на Перн върши каквото му нареди Уейр Бендън? Защото аз настоявам или да докажеш това обвинение незабавно или да го оттеглиш! — ръката на Робинтън бе върху поясния му нож.
Бронзовият гущер на ръката на Мерон започна да съска и тревожно протегна крехките си крилца. Лордът на Набол се задоволи с една хитра самонадеяна усмивка, докато надменно продължаваше да гали гущера си.
— Говори, Мерон! — настоя Отерел.
— Ама то е очевидно. Навярно всички сте забелязали… — отвърна Мерон с пресилена любезност и се престори на изненадан на тъпотата на останалите. — Той питае безнадеждна страст към… Бендънската Стопанка.
За момент Лесса се втренчи потресена в него. Истина бе, че тя се възхищаваше от Робинтън и го уважаваше. Предполагаше, че държи на него. Винаги се радваше да го види и никога не си бе правила труда да го крие…, но Мерон бе луд. Опитваше се да подкопае авторитета на Драконовите Ездачи пред хората, с абсурдни и гадни слухове. Първо Килара, а сега…
И все пак слабостта на Килара и нейния промискуитет3, всеобщото становище на холдъри и занаятчии за обичаите на Уейровете — всичко това правеше неговото обвинение да звучи почти приемливо…
Сърдечният смях на Робинтън я стресна. И също така изтри усмивката от лицето на Набол.
— Бендънската Стопанка не ме привлича и наполовина толкова, колкото Бендънските вина!
По лицата на околните се изписа такова голямо облекчение, че на Лесса й бе дадено да разбере по най-лошия начин, че Лордовете почти бяха повярвали на оскърбителното обвинение на Мерон. Ако Робинтън не бе отговорил така, и ако тя бе започнала да протестира срещу това обвинение… Тя се усмихна, защото също знаеше за склонността на Водача на Менестрелите към виното и особено към Бендънското. Въобще това бе обществено достояние и звучеше доста по-правдоподобно от клеветата на Мерон. Насмешката е по-добра защита от истината.
— Освен това, — продължи Менестрелът, — водачът на Менестрелите на Перн така или иначе няма мнение за Червената Звезда, нито дори стих. Защото това… това… детско мигси го плаши толкова, че устата му пресъхва и у него се надига копнеж за Бендънско вино точно сега — в неограничени количества — в гласа на Робинтън сега нямаше и най-малката следа от насмешка. — Аз съм изцяло отдаден на историята и разказите за нашия възлюбен Перн, изпял съм твърде много балади за злото на Червената Звезда, за да искам да се доближавам въобще до нея. Дори това — и той посочи далекогледния уред — я приближи прекалено близо до мен. Но хората, които трябва да се бият с Нишките ден след ден, Оборот след Оборот, може би ще погледнат към нея с по-малък страх, отколкото бедния Менестрел. А сега, Мерон — Лорде на Набол — можеш да заложиш всяка нива, кошара или Холд на твоите земи, че Драконовите Ездачи от всеки Уейр биха искали да се освободят от задължението си да ви пазят кожите от Нишките… дори ако за това трябва да изтрият Нишките от всеки квадратен метър на тази Звезда — страстта в гласа на Менестрела накара Мерон да отстъпи назад и да плесне с ръка развълнувания си огнен гущер. — Как може ти, всички вие — и укора на Менестрела се стовари еднакво върху останалите четирима Лордове — да се съмнявате, че Драконовите Ездачи не биха били така облекчени, както вас да видят края на вековното си посвещение за вашата сигурност, да не се налага да ви бранят от Нишките ежедневно. Вие — Гроге, Сангел, Несел, Отерел, всички вие трябваше да сте разбрали това досега. А на всичкото отгоре сте си имали работа и с Т’къл и с Т’рон.
— На всички ви е ясно какво правят Нишките с човека. И знаете какво става, когато умре Дракон. Или и това трябва да ви напомням? Наистина ли смятате, че Драконовите Ездачи биха искали нещата да продължат постарому — в тези условия? Каква полза ще извлекат от това? Не голяма! Не голяма! Раните, които те понасят струват ли колкото няколко торби зърно или един нож от Ковача? Дали смъртта на един Дракон би могла да се компенсира със стоки или с мършави добичета?