— Щом е имало инструменти, които позволяват на човек да наблюдава тая дреболия на небето с немощните си очи, защо още имаме Нишки? И дали е само въпрос на определяне на координати и на едно по-дълго пътуване? Възможно ли е Драконовите Ездачи да са се опитвали и преди? И да са се провалили, защото тези сиви масиви, които виждаме толкова ясно, може да не са вода или суша, а неизмеримо количество Нишки — горещи и сгърчени — чийто най-горен слой по силата на някакво загадъчно явление, в даден момент да се отделя и да пада върху нас? Възможно ли е макар да има облаци, те да не се състоят от водни пари, както тези на Перн, а от нещо смъртоносно, далеч по-опасно за нас, отколкото Нишките? Можем ли да сме сигурни, че няма да открием костите на отдавна загубени Дракони и Ездачи някъде из тъмните петна на тази планета?
Има толкова много неща, които ние не знаем затова мисля, че е по-разумно да запазим това разстояние помежду ни! Но мисля, че времето на мъдростта е отминало и сега ние ще трябва да разчитаме на лудостта на смелите и да се надяваме, че такива действия ще удовлетворят и тях и нас! Защото аз мисля, — и Менестрелът бавно се извърна към Лесса — макар сърцето да ме боли и да ме е страх до смърт, че Драконовите Ездачи на Перн все пак ще отидат до Червената Звезда.
— Такова е и намерението на Ф’лар — каза Лесса със силен глас, в който се усещаха метални нотки. Главата и бе вдигната, а раменете изправени. За разлика от Менестрела тя не би могла да признае страха си дори пред себе си.
— Да — избоботи Фандарел и бавно закима с глава — той сам нареди, аз и Уонзър да направим редица наблюдения на Червената Звезда, така че да може да бъде организиран поход, колкото е възможно по-скоро.
— И колко време ще трябва да чакаме този поход да се състои? — попита Мерон, сякаш думите на Менестрела въобще не бяха изричани.
— Хайде стига, човече, да не би да очакваш някой да ти даде дата или точен час? — попита Гроге.
— Та Уейр Бендън е толкова сведущ в определянето на часове, дати и графици, нали? — отговори Мерон толкова мазно, че на Лесса й се щеше да издере лицето му.
— Но пък ти спасява добивите и печалбите, Набол? — вметна Отерел.
— И все пак някаква представа, Стопанко? — попита Сангел загрижено Лесса.
— Трябва да завършим наблюденията си — нервно се обади Уонзър. — Би било безумие… лудост… докато не изследваме цялата Червената Звезда и не скицираме отделните масиви. И не разберем колко често облачността ги покрива. О, ще е необходимо да се направят доста предварителни изследвания. А после, известни предпазни…
— Разбирам! — прекъсна го Мерон.
Този нямаше ли да престане да се усмихва? И все пак, помисли си Лесса, иронията му можеше да заработи в тяхна полза.
— Това би могло да бъде един доживотен проект — продължи той.
— Не и доколкото познавам Ф’лар — рече сухо Менестрелът. — Наскоро си мислих, че Бендънският Предводител приема тези последни капризи на Нишките — нашата древна заплаха — като лична обида, след като е вярвал, че валежите са прилежно описани по време и място.
В тона на Менестрела имаше толкова добродушна насмешка, че Отерел от Тилек изсумтя. Лорд Гроге изглеждаше замислен, вероятно още не се бе съвзел от укорите на Ф’лар онзи ден.
— Лична обида за Бендън? — попита слисан Сангел. — Но от Обороти насам няма отклонения в тези графици. Аз самият съм ги използвал и доскоро в тях нямаше грешки.
Мерон тропна с крак, преструвките му изчезнаха:
— Вие всички сте глупаци! Оставихте Менестрела да ви омае със сладки приказки. Никога няма да видим края на Нишките. Нито сега, нито в бъдеще. И ще си плащаме десятък на безотговорните Уейрове и ще зависим от Драконовите Ездачи и жените им, докато тази планета се върти около слънцето. И нито един от вас, велики Лордове, няма куража да ускори този поход. Не ни трябват Драконовите Ездачи. Не ни трябват. Имаме си огнени гущери, които ядат Нишки…
— Тогава да уведомя ли Т’бор от Уейра Високите Хълмове да не слага повече патрули в Набол? Сигурна съм, че той ще бъде облекчен — попита сладко Лесса.
Наболезийският Лорд й хвърли поглед на най-искрена омраза. Огненият му гущер се напрегна и изсъска готов да нападне. Един-едничък звук от Рамот почти проглуши ушите на всички. Огненият гущер изчезна с писък. Сподавяйки ругатните си, Мерон хукна по осветената пътечка към мястото за кацане, като сипкаво зовеше за Дракона си. Зелената му се появи толкова бързо, че Лесса бе сигурна че Рамот я бе извикала, дори след като бе предупредила малкия гущер да не напада Лесса.
— Няма да нареждате на Т’бор да спре патрулите в Набол, нали? — попита Несел от Кром. — В края на краищата моите земи граничат с неговите…